X
 
 

Откъс от "Мъжът, който не се обади" от Роузи Уолш

548 0
photo of Откъс от "Мъжът, който не се обади" от Роузи Уолш
Снимка: Издателство "Хермес"
Бях се опитала да повярвам, че Еди просто не се интересуваше от мен. През всеки един от петнайсетте дни, в които телефонът ми бе останал ням. Бях премислила подробно всеки прекрасен, блестящ миг, който бяхме прекарали заедно, в търсене на някаква пукнатина, някакви предупредителни знаци, че той може да не е бил толкова сигурен, колкото мен, но не бях намерила нищо подобно.

Напоследък почти не използвах Фейсбук, но изведнъж се пренесох в него - постоянно изследвах профила му за признаци на живот. Или, по-лошо, за признаци, че има друга.

Нищо.

Звънях му и му пращах съобщения, написах му дори и един жалък кратък туит. Изтеглих си Фейсбук месинджър и Уотсъп и ги проверявах постоянно, за да разбера, ако той се появи. Но те ми казваха едно и също всеки път: Еди Дейвид е бил последно на линия преди малко повече от две седмици, в деня, в който си бях тръгнала от дома му, за да го оставя да приготви багажа си за Испания.

Смазана от срам и отчаяние, дори бях изтеглила няколко приложения за запознанства, за да проверя дали не е регистриран в тях.

Не беше.

Копнеех да постигна някакъв контрол над тази неконтролируема ситуация. Не можех да спя, мисълта за храна предизвикваше конвулсии в стомаха ми. Не можех да се концентрирам върху нищо и се хвърлях към телефона си трескаво като изгладняло животно всеки път, когато той издадеше някакъв звук. Изтощението ме притискаше по цял ден като огромни плътни облаци. На моменти имах чувството, че се задушавам. И въпреки всичко прекарвах будна почти целите нощи, втренчена в тъмнината в спалнята за гости на Томи в Източен Лондон.

Странното беше, че знаех, че това не съм аз. Знаех, че поведението ми е налудничаво, знаех, че се влошавам, а не ставам по-добре, но нямах нито воля, нито енергия сама да се изтръгна от това състояние.

Защо той не ми се обади? – написах в полето за търсене на Гугъл един ден. Отговорът беше като ураган онлайн. В името на последните си останки здрав разум затворих страницата.

Вместо това търсех в Гугъл Еди, отново и отново, изучих подробно сайта му за дърводелски услуги, търсех... В този момент вече дори не знаех какво търся. И разбира се, не бях намерила нищо.

– Мислиш ли, че ти е казал всичко за себе си? – попита Томи. – Сигурна ли си, че не е с друга жена например?

Пътят се гмурна в горист участък, в който достолепни дъбове се бяха събрали като джентълмени в пушалня.

– Не е с друга жена.

– Откъде знаеш?

Мъжът, който не се обади...

Седем перфектни дни. След това той изчезна безследно... Сара е привлекателна жена на прага на четиресетте, която се опитва да загърби ...

– Знам, защото... знам. Не е женен, не беше обвързан. Не само формално, а и емоционално.

В една букова гора се мярна и изчезна елен.

– Добре. Ами какво ще кажеш за другите предупредителни знаци? – продължи Томи. – Имаше ли някакви несъответствия? Усети ли той да премълчава нещо?

– Не. – Замълчавам. – Макар че, предполагам...

Джо се обръща рязко.

Откъс от "Момиче, измий си лицето", Рейчъл Холис

Ей, момиче, здрасти! Това са гръмките уводни думи към книгата ми – онази част, в която ти обяснявам какво се надявам да откриеш ...

– Какво?

Въздъхнах.

– В деня, в който се срещнахме, той не отговори на няколко обаждания. Но това се случи само тогава – добавих бързо. – После отговаряше на всяко позвъняване. И нямаше никакви странни обаждания, само приятели, майка му, клиенти... – И Дерек, сетих се изведнъж. Така и не бях разбрала кой е Дерек.

Веждите на Томи бяха заети с някаква сложна триангулация.

– Какво? – попитах го. – Какво си мислиш? Това беше само през първия ден, Томи. После той отговаряше всеки път, когато някой го търсеше.

Любимата книга на милиони жени по света вече и на български

Януари обикновено е месецът, в който си поставяме цели за новата година, правим обещания към другите и към себе си, планираме големи и ...

– Вярвам ти. По-скоро... – Томи не довърши.

Джо мълчеше демонстративно, но аз не ѝ обръщах внимание.

– По-скоро винаги съм си мислел, че запознанствата по интернет са рисковани – продължи Томи. – Знам, че не сте се запознали онлайн, но ситуацията е подобна – нямате общи приятели, не ви свързва нещо в миналото. Би могъл да се представи буквално за всякакъв.

Намръщих се.

– Но нали ми изпрати покана за приятелство във Фейсбук. Защо да го прави, ако е имал нещо да крие? Има профили в Туитър и Инстаграм заради работата си, има фирмен уебсайт. Който съдържа негова снимка. И живях в къщата му една седмица, забравихте ли? Пощата, която получаваше, бе адресирана до Еди Дейвид. Ако той не беше Еди Дейвид, майстор на кухненски шкафове, щях да го разбера...

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Кметът на Кюстендил показа снимка, разкр...

Показателна снимка на арестувания по обвинение за убийството на 35-годишния Валери Дъбов Алекс Анков, от ромския клан Гольовците, показ...

Последно в Актуално