Митов иска да платим 3 млн. лева за посолството на Китай в България

Средствата са за закупуване на недвижим имот, намиращ се на бул. “Джеймс Баучер” в София. Теренът, който е предоставен за изграждане на Посолство на Китай, се оказва частна собственост и МВнР трябва да ги обезщети.

Китай наказа 300 000 души от политическия елит за корупция

Комунистическа партия в Китай твърди, че е „наказала“ близо 300 000 души от управленския елит заради корупция през изминала...

Прочети повече

В доклад до Министерския съвет, външният министър посочва, че според Спогодба между правителствата на България и Китай, сключена през 2006 г., на китайската страна, е предоставено безвъзмездно правото да ползва терен с площ от 12 706 кв.м. в столичния квартал “Лозенец”. През 2007 г. след решение на Софийския градски съд обаче част от земята се оказва частна собственост, за което МВнР не е било уведомено по-рано. Собствениците дори започнали да атакуват по съдебен път издаденото разрешение от Главния архитект на Столична община за строителството на сградата на Китайското посолство. Следват поредица от съдебни решения на Върховния административен съд и на Административен съд София-град. В крайна сметка след поредица от работни срещи между собствениците на земята и МВнР, МРРБ, Областната администрация и Главния архитект на София се стига до сключване на споразумение.

Външният министър Даниел Митов мотивира искането на отпускането на близо 3 млн. лв., с които да се заплати за земята под посолството на Китай и защото азиатската държава е “първостепенен партньор”. “В резултат от реализирането на редица срещи и посещения на високо равнище и включването на България в Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ (16+1) през последните години, традиционно приятелските българо-китайски отношения са издигнати на ниво всестранно приятелско партньорство и сътрудничество. Интересът ни към Китай като глобален лидер, втора най-голяма икономика в света и постоянен член на СС на ООН, се определя от значителния стокообмен (близо 2 млрд. долара годишно), възможностите за привличане на значими китайски инвестиции в българската икономика и търсенето на подкрепа за български позиции и кандидатури в международни организации”, пише Митов.