Започна двудневното редовно заседание на Европейския съвет в Брюксел, в което участва министър-председателят Бойко Борисов. Борбата с климатичните промени и бюджетната рамка на ЕС ще бъдат сред приоритетните теми в дневния ред.
България се застъпва за целта за постигане на климатична неутралност до 2050 година. Същевременно в борбата с климатичните промени, приоритетни за България продължават да бъдат отчитането на националните особености, разходо-ефективността, правото на държавите членки да определят своя енергиен микс, спазването на принципите за технологична неутралност и солидарност и осигуряването на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво.
Още: Наталия Киселова: Една друга България е възможна
Не всички в ЕС обаче подкрепиха т.нар. "Европейска зелена сделка". На Съвета Полша се обяви против и поиска краен срок за отказ от въглищата 2070 година. Чехия обаче се съгласи да приеме плана, след като стана ясно, че на някои членове на ЕС ще бъде разрешено да развиват ядрената си енергетика.
"Ние постигнахме споразумение относно борбата с изменението на климата. Много е важно, важно беше Европа да прояви силна амбиция", заяви домакинът на срещата и председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел. 27-те лидери на ЕС одобриха заключенията по сделката след интензивен дебат.
Припомняме, че т.нар. "Европейска зелена сделка" беше представена през последните два дни от Европейската комисия в Европейския парламент. Сегашните цели на ЕС по отношение на климата до 2030 година ще струват 260 млрд. евро годишно допълнително като инвестиции, а поне 25% от дългосрочния бюджет на ЕС ще отива за борба с климатичните промени. Затова и Европейският съвет приветства ангажимента на на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да даде 1 трилион евро за климатични проекти в периода 2021 - 2030 година. Предвижда се да има транзитен механизъм за регионите, които трябва да платят най-голяма икономическа и социална цена. През март 2020 ЕК ще обяви т.нар. Климатичен пакт, за да даде глас и на европейските граждани по въпросите на зелената икономика. А в рамките на 100 дни Брюксел ще представи предложение за Европейски климатичен закон, както и Стратегия за биодиверсификация, нова Индустриална стратегия и екшън план за кръгова икономика. Хоризонтът на всички тези инструменти е 2050 година.
По отношение на бъдещия многогодишен бюджет на ЕС, за България от водещо значение в преговорите продължава да бъде осигуряването на достатъчно средства за Кохезионната и Общата селскостопанска политика и тяхното справедливо разпределение, както и на адекватно финансиране за посрещане на новите предизвикателства пред ЕС.
Сред останалите теми, които бяха обсъдени на заседанието в Брюксел, са идеята за провеждане на Конференция за бъдещето на Европа, партньорството между ЕС и Африка, реформата на Световната търговска организация. На 13 декември лидерите от ЕС-27 ще обсъдят Брекзит и подготовката за преговорите по бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство след оттеглянето му.
Петков: На ГЕРБ не ѝ пука за партийни семейства, но не прецени, че ние играем принципно
Президентът започва консултации с партиите след завръщането от Франция
Зафиров: В момента ние реализирахме едно мнозинство, но то не е управленско
Томислав Дончев: Борисов трябва да вземе първия мандат, трябва да има преговори