Пилето по манастирски е ястие с дълбоки корени в нашата кулинария, а името му не е случайно. Смята се, че рецептата е създадена в манастирските кухни, където монасите приготвяли храната с особено внимание към естествените вкусове и хранителната стойност. В онези времена ястията били подбирани така, че да дават енергия и да бъдат съобразени с постите и празниците.
Пилето било смятано за по-леко месо в сравнение със свинското или говеждото, затова присъствало често на манастирската трапеза в дните, когато хранителните ограничения позволявали месо. Постепенно рецептата се разпространила и извън манастирските стени, а днес се приготвя в много български домове, запазвайки духа на старата кухня.
Характерни особености на рецептата
Това ястие се отличава с умелото съчетаване на пилешко месо и зеленчуци, като се използват предимно продукти, които могат да бъдат намерени в градините и нивите около манастирите – лук, моркови, чушки, домати, чесън, боб или грах.
Каква е тайната за най-сочното пиле с ориз в тенджера?
Готвенето се извършва бавно, на умерена температура, за да може месото да поеме ароматите на зеленчуците и подправките. Често се добавят и подправки като дафинов лист, черен пипер, магданоз и чубрица, които придават наситен вкус и аромат. Това е типично за манастирската кухня – семпли продукти, но комбинирани с майсторлък.
Избор на продукти и подготовка на месото
За автентично пиле по манастирски се препоръчва използването на домашно пиле, защото месото му е по-сочно и има по-богат вкус.
Преди готвене месото се почиства добре, нарязва се на порции и може леко да се посоли. Понякога готвачите го овалват в брашно преди запържване, за да се получи леко златиста коричка, която помага на соковете да останат вътре в месото. Това е тънкост, която не е задължителна, но прави ястието още по-вкусно.
Приготвяне на зеленчуковата основа
Една от най-важните стъпки при пилето по манастирски е зеленчуковата смес.
В дълбока тенджера или гювеч се загрява олио или масло, след което се добавя нарязаният лук. Той се задушава до прозрачност, а след това се прибавят морковите и чушките. Зеленчуците трябва да омекнат, за да отпуснат сладостта си.
Вкусно и диетично: Рецепта за пилешко с ориз и зеленчуци
След това се добавят доматите – обелени и нарязани на кубчета или пюрирани, което придава леко кисел вкус, балансиращ останалите съставки. Тази зеленчукова основа е в сърцето на ястието и именно тя му придава характерния аромат.
Съчетаване на месото и зеленчуците
След като зеленчуците са готови, пилешките парчета се прибавят в съда. Всичко се разбърква внимателно, за да може месото да се покрие с ароматната смес.
Добавят се подправките – дафинов лист, черен пипер, сол и, по желание, чубрица или риган. В някои стари рецепти се слага и малко бяло вино, което добавя фин аромат и помага на месото да стане по-крехко.
Съдът се долива с малко вода или бульон и се оставя да къкри бавно, докато месото се сготви напълно.
Методи на готвене – тенджера или гювеч
Пилето по манастирски може да се приготви както на котлон, така и във фурна. При готвене в тенджера процесът е по-бърз, но ако се използва гювеч и се пече бавно във фурна, ароматите се смесват по-наситено, а месото става изключително крехко.
На колко градуса се пече пиле, за да има златна хрупкава коричка
Манастирите в миналото са използвали предимно глинени съдове, поставени в пещ, което придава на ястието специфичен вкус, който трудно се постига с метални тенджери.
Възможни вариации на рецептата
Макар класическата версия да включва основно зеленчуци и пиле, има и вариации, в които се добавят гъби, маслини или картофи.
В някои региони на България рецептата се прави с повече подправки, включително канела или бахар, което внася лек ориенталски нюанс. Други предпочитат да добавят и зрял фасул, който прави ястието още по-засищащо.
В зависимост от сезона, зеленчуците могат да се заменят с наличните – например през зимата се използват повече сушени чушки и доматено пюре.
Традиция на поднасяне и сервиране
Пилето по манастирски обикновено се сервира горещо, често с гарнитура от пресен хляб, който е идеален за топене в ароматния сос. Може да се поднесе и с ориз, картофено пюре или кус-кус.
В манастирите ястието се е споделяло на обща трапеза, където всички се събирали, за да се нахранят заедно, и това създавало чувство на топлота и единство. Днес този обичай е запазен в много семейства, които приготвят пилето по манастирски за празници или семейни събирания.
Знаете ли за тази марината за пиле с прясно мляко - прави го много крехко
Съвети за постигане на най-добър вкус
За да се получи наистина вкусно пиле по манастирски, не бива да се бърза с готвенето. Бавното къкрене е ключът към това месото да поеме всички аромати.
Използването на пресни подправки и сезонни зеленчуци прави вкуса още по-наситен. Ако се готви във фурна, препоръчително е последните 15 минути капакът или фолиото да се махнат, за да се получи леко запечена коричка отгоре.
Рецептата е преминала през вековете почти непроменена, защото в себе си съчетава нещо, което никога не излиза от мода – домашен вкус, топлина и споделяне. Независимо дали ще го приготвите по класическия начин или ще добавите свои нотки, това ястие ще донесе на трапезата ви духа на българската традиция и уютния аромат на готвено с любов.
