Русе - един от градовете-пионери в България с електричество

През 1879 година Томас Едисон успешно тества електрическата крушка с нажежаема жичка. При демонстрацията той заявява, че ще направи електричеството толкова евтино, че само богатите ще използват свещи, а месец по-късно получава патент и променя света.

Това е историята на навлизането на електричеството в България и Русе. Столицата София има привилегията първа да ползва електричество. Русе бързо крачи след нея и още през 1900 г. започва сериозно обсъждане на въпроса за електрифициране на града. Преди това фирми са предлагали да се заемат с въпроса, но за Русенската община електрифицирането е "ненавременно и скъпо". В началото на ХХ в. електричеството се смята достъпно само за богатите и за много градове осветлението е било немислимо. Русе по това време дори не е водоснабден и общинската управа отказва  да работи по електрифицирането. След години Русенската община счита това свое решение за огромна грешка, тъй като електрифицирането и водоснабдяването са отрасли, работещи заедно и носещи добри приходи за бюджета на града.

През 1910 г. общината възлага на инж. Петър Малчев да изготви необходимите проекти, планове и тръжни книжа за направата на електрическата инсталация. За това Малчев е командирован за  два месеца в Будапеща, Виена, Нанси, Париж, Брюксел, Кьолн, Берлин, Ниш, София и др. Още през 1910 г. проектът на инж. Малчев е готов, като в своя доклад той пише, че е крайно време Русе да бъде осветен, най-вече заради модернизацията на "главния осветителен орган - електрическата крушка, която стигна тази точка на съвършенство щото вместо да консумира голямо количество ел. енергия на час, то това вече не е така, а и фабрикацията на ламби се усъвършенствува от ден на ден".

Водещите фирми, произвеждащи електрически артикули изпращат свои инженери в Русе, за да съставят съответните доклади. При дебатите какъв тип осветление да се използва Малчев категорично изключва газовото, добавяйки, че "нищо не е по-практично, по-елегантно, по-силно и даже по-икономично от електрическото осветление. Никое друго осветление не е тъй подвижно, променяемо  навсякъде и всякога, във всеки ъгъл на къщата и да е подчинено на нашата воля както нажежената електрическа ламбичка". В проектите му се предвижда изграждането на електроцентрала, която да дава осветление за нуждите на града (публично и частно), за помпите по водоснабдяването, както и за моторите на дребната индустрия - както в града, така и в околностите му.  За начало са предвидени за осветяване около 40 км улици, предимно в централната част на града и там, където последната регулация не пречи на проводниците. Частните абонати се разделят на категории, според "продължителността на горение: къщни, дюкянски, ламби в учреждения и такива с непрекъснато горение, като казарми, болници, телеграф и пр.".

В края на 1910 г. инж. Малчев е на обучение като запасен офицер и работата по електроцентралата е спряна и едва в средата на декември 1910 г. проектите са разгледани от техническата комисия, в която освен местни техници, участват и професор Модюи от френския град Нанси. Комисията оценява работата на инж. Малчев за повече от задоволителна, като единствено е изменено местоположението на електроцентралата – от центъра на града "над Митницата, при градските бани", вън от града "при изгорялата воденица". Изменението е поради недостатъчното място, за едно бъдещо разширение на електроцентралата – за трамвайно депо и др. Плановете са приети от общината и от комисия на Министерството, а от 1 януари 1911 г. инж. Малчев е назначен за началник на електрическото отделение. В източната зона на Русе, до река Дунав е отделен парцел за строеж на електроцентрала, който се извършва от фирма "Сименс Шукерт" от Виена.

Градската електроцентрала започва работа на 26 август 1916 г., но официалното ѝ откриване става на 17 февруари 1917 г. Така Русе вече е третият електрифициран град в България. Първоначално осветление има само от свечеряване до полунощ. Тази ограниченост на осветлението икономисва средства, но създава и проблеми. В часовете след изгасяне на осветлението, полицията все повече получава сигнали за кражби на части от градската мрежа. Това е предизвикано от усиленото търсене на частите (бушони, предпазители, жици), необходими за свързване на частните инсталации, каквито се предлагат много по-малко, отколкото е тяхното търсене. Заловени са русенци, които крадат нужните им части, като се катерят по стълбовете след 23 часа, когато осветлението е спряно. Кражбите вземат такива размери, че принуждават началника инж. Малчев чрез местните вестници да моли гражданите да не крадат, да следят за кражби и да сигнализират за повреди в инсталациите и спиране на тока.

Крайните квартали все пак остават без ток до 1924 г. Същата година е подновена работата по идеята за трамвай в Русе. С фирма "Д. Рубльов&И. Аранович” представляваща италианската фирма "Сосиете Електрика Национале" - Милано, Италия (водеща европейска фирма в бранша) се води кореспонденция за направата му. Според управата на града, трамвай трябва да обслужва „следните пунктове: Спирката, Гарата, Пристанището, Захарната фабрика, Мюлхаупт, Червен Иванов и Сарая. Улици през които ще минават трамвайните линии: Николаевска, Александровска, Кн. Борисова, Пиротска-Митарна, Радецка – Флотска, Шосето за гарата, Шосето за Захарната фабрика, Шосето за Липник”. В едно от писмата си до "Д. Рубльов&И. Аранович" инж. Малчев уточнява, че Русе има население 45 000 души и собствена електрическа централа с 3 дизелови мотора от по 270 к.с., която може да бъде ползвана за нуждите на трамвая. През 1927 г.  е доставен дизелов мотор с мощност 600 конски сили, а през 1939 г. е доставена и голяма парна турбина с мощност 1400 киловата. Районът е наричан "Топлата вода", тъй като от пароцентралата се отделя топла вода, която русенци използвали за домакинските си нужди - да перат, мият и т.н.  Преди 1944 г. електроцентралата става общинско предприятие. През 60-те години започва изграждането на ТЕЦ - Русе. Градът е включен в общата енергийна система на страната, а електроцентралата става ненужна.