Горчив празник за 57-годишнината от вертолетната авиация в Авиобаза Крумово

Преди 57 години у нас е създаден 44-ти Авиационен полк, който по-късно се трансформира в 24-та Авиобаза Крумово. Днес в базата имаше празник, но горчивината от скорошната загуба на двама прекрасни пилоти при катастрофата на Ми-17 на 15 юни тази година и тежката реалност на ситуацията с техниката и летателната подготовка в момента, превърнаха иначе радостния ден в момент за равносметка и кураж.

"Днес вертолетната авиация става все по-необходима в цивилния живот. Вие отивате там, където за всички останали е недостъпно, гасите пожари, помагате при непроходими снегове, при големи промишлени аварии, спасявате човешки живот. Моментната ситуация е тежка, уповавам се на вашата воля и вяра, както и на огромния интелект на ВВС", заяви командващит ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Подобни думи са уместни след годините, в които ролята на военните хеликоптери, които помагат при кризи в цивилния живот, непрекъснато се увеличаваше, а машините една след друга излизаха от строя, екипажите помагаха с подръчни средства, а летателната подготовка драстично намаля. На празника днес бяха дошли и ветерани и точно техните думи са най- точната мярка за проблемите в тази сфера.

Димитър Петуховски се е пенсионирал в авиобазата през 1996-та година с 3 000 летателни часа. Днес от служба излизат хора с 500. Според него, военната авиация вече изобщо я няма. Петър Иванов, радиотелеграфист-ветеран, си спомня гледката от военния парад в Сарафово, когато в небето са летели 60 хеликоптера. Годината е 1982-ра. На последния военен парад на Гергьовден в София в небето летяха четири хеликоптера и единият от тях малко по-късно се разби. Каквото и да се говори за мерки в тази толкова необходима сфера, факт е, че когато това лято се запали гората в Балкана над Карлово, спасителите гасяха с бутилки от минерална вода, напълнени долу в града. Разбилият се до летище Пловдив Ми-17 можеше да загаси пожара за минути, но очевидно няма и кой да го замени.

Катастрофи в този вид авиация стават обикновено на всеки 20 000 летателни часа, припомнят статистиката ветераните. Седем катастрофи помни авиобаза Крумово, най- тежка е била 1977 година, когато са станали три с общо 6 жертви. За семействата на загиналите тази година капитан Пламен Пантелеев и капитан Стоян Неделчев днес в базата бе организиран благотворителен базар на фотографии от авиацията.

Военните хеликоптери имат своята основна задача в армията, но това, което прави авиобазата толкова по-популярна сред хората, са намесите им в кризисни ситуации. Не са една и две спасителните акции, да припомним огромните снегове в Добруджа през 1995-та, когато електрическите стълбове падаха като кибритени клечки. Заети със задачата да подпомогнат ремонта на електромрежата, пилотите тогава са се оказали в неочакваната ситуация да транспортират родилки. Оказва се, спомня си ветеранът Петуховски, че от стреса много бебета са тръгнали да излизат на бял свят едновременно и преди срока. Друга много тежка мисия беше наводнението в с. Бисер Хасковско през февруари 2012. Баща и син бяха се оказали по средата на реката с кола и единствено на пилотите от Авиобаза 24 дължат живота си до днес. Точно тази отговорност пред обществото от една страна увеличава летателната подготовка на пилотите, каза днес генерал- майор Цанко Стойков- но рискът при даденостите от тежката моментна ситуация увеличава и рисковете пред екипажите.