България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 юни 1912 г.: Умира Пенчо Славейков
На този ден през 1912 г. в Лаго ди Камо в изгнание умира великият поет Пенчо Славейков. Той е роден в Трявна през 1866 г. в семейството на Ирина и Петко Славейкови. В семейството има още 6 деца, но въпреки финансовите затруднения баща му успява да го изпрати на училище. Пенчо Славейков учи в Стара Загора, където баща му по-късно започва работа като учител.
Завинаги мрачен отпечатък в съзнанието на поета оставя Старозагорското клане, за което той пише в „Кървава песен“. По време на драматичните събития семейство Славейкови едва се спасява, след което заживява в Търново.
Прочетете също: 7 юни в историята: Излита вторият български космонавт. Сталин нарежда на Георги Димитров да ускори македонизацията в Пиринско
Докато следва философия в Лайпциг, поетът пише „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Любовта му към Мара Белчева също оставя голяма следа в неговото творчество.
Като студент поетът има многостранни интереси - интересува се от естетика на поетическото изкуство, естетика на драмата, психология, етика, история на философията, фолклористика.
Заради интереса си към живописта и скулптурата той се насочва към Лайпцигското дружество, в което започва да членува. Славейков се увлича по творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне. Творбите на Теодор Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау силно привличат вниманието му. Заради многостранните си интереси той успява да си спечели авторитет сред българските студенти в Лайпциг, където е избран за председател на българската секция при Славянското академическо дружество.
В началото на 1898 г. Славейков се завръща в България и става действителен член на Българското книжовно дружество. Започва да преподава в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София.
През 1903 година свързва живота си с поетесата Мара Белчева, която е вдовица на починал български министър, но отношенията им не се радват на одобрение от Фердинанд и дворцовите среди. С Мара Белчева поетът превежда „Тъй рече Заратустра“ от Ницше. Тя му помага и при писането на поемата „Кървава песен“.
Няколко години по-късно той е изпратен в командировка в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим. Там се запознава отблизо с библиотечното дело и библиотечните сгради. След като се завръща в България, Славейков работи трескаво върху завършването на втората част на „Кървава песен“.
Прочетете също: 8 юни в историята: Започва Деветоюнският преврат
Но на 10 юли 1911 г. той губи поста си директор на Народната библиотека. Поетът е уволнен лично от министъра на просвещението Стефан Бобчев. След това Славейков е назначен за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Но той отказва да заеме длъжността и заминава за чужбина. Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано са местата, където живее той след напускането на България. Но междувременно здравословното му състояние се влошава след преживяното. Въпреки това поетът прави опити да продължи да работи.
В продължение на 3 месеца живее в Рим. След това заминава за Флоренция. Но и там не остава дълго и заминава за Милано, където отсяда в хотел „Манин“. Именно там дописва някои от последните си творби.
В търсене на лек за тялото и душата, през месец май 1912 г., той отново тръгва на път - пристига в китното курортно градче Брунате, намиращо се между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия). Там Славейков умира на 10 юни по нов стил (28 май по стар стил).
10 юни 1926 г.: ОН решава да отпусне бежански заем на България
На този ден през 1926 година съветът на ОН решава да отпусне заем на България за настаняване на българските бежанци след Междусъюзническата война и Първата световна война. Правителството на А. Ляпчев получава заема на 21 декември 1926 г. Кредитът, който е отпуснат от английски и американски банки, е в размер на 2 400 000 английски лири стерлинги и 4 500 000 щатски долара. На комисаря на ОН Рене Шарон е поверен контролът на изразходването на средствата. Заемът е отпуснат за 40 години при 7% лихва. Българското правителство е принудено да заложи част от приходите от акцизи в държавния бюджет. За настаняването на бежанците правителството се задължава да предостави 132 000 хектара земя.
Прочетете също: 9 юни в историята: България осъмва с ново правителство. Извършен е Деветоюнският преврат
