България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
12 юни 1913 г.: Избухва Тиквешкото въстание
На този ден през 1913 година българите в Македония се вдигат на бунт - избухва Тиквешкото въстание. Бунтът обхваща районите на Кавадарци, Неготино и селата около тях. Въстанието избухва в отговор на сръбската окупация и упражняваното насилие над българите там след Междусъюзническата война.
Прочетете също: 10 юни: Пенчо Славейков умира в изгнание. ОН решава да отпусне бежански заем на България
Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е организатор на въстанието, чиято цел е защита на българското население от сръбските репресии, които се изразяват в насилствена денационализация, арести, убийства, затваряне на църкви и училища. Бунтовниците успяват да овладеят няколко села и малки градчета. Но радостта им не трае дълго, само след няколко дни сръбската армия потушава бунта. В резултат над това са убити над 500 българи. Изнасилвания, грабежи, опожарявания, унищожаване на църкви и читалища са сред зверствата, извършени от сръбската армия при потушаване на бунта.
12 юни 1842 г.: Георги Раковски е осъден на смърт
На този ден през 1842 г. са издадени смъртните присъди на Георги Раковски и още 6 души заради участието им във Втория браилски бунт.
Браилските бунтове, състоящи се в периода 1841 - 1843 г., са дело на българската емиграция в Румъния, чийто ръководен център е Браила. Сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков застават начело на първия бунт. Бунтовниците се надяват на успех поради влошеното положение на Османската империя след неуспешната Турско-египетска война. Целта на революционерите е да вдигнат въстание в България. Според плановете им една чета от Влашко и Молдова трябва да се прехвърли на българския бряг. Редица български търговци и занаятчии, както и известен брой гърци, участват в организацията на четата.
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
След набирането на необходимия брой доброволци и закупуването на необходимото оръжие, в началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Но плановете за преминаването на четата са белязани с неуспех заради отпор от румънските власти. При сблъсъка са убити 80 души от българските четници, а по-голяма част от останалите са заловени и изпратени на каторга в Румъния. Малко четници успяват да се спасят.
След първата неуспешна акция през август започва подготовка за нова акция. Тогава Раковски пристига от България и се свързва с капитан Хаджи Ставри, след което установява контакт с Г. Димитров Казак, който е организатор на новия бунт. Планът, който те имат е, да се събере многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова и преминавайки през Браила към него да се присъединят български и гръцки доброволци. Но румънските власти отново оказват отпор. През февруари 1842 г. те правят опит за арест на Раковски, при което отново следва сблъсък. Раковски решава да се предаде, за да спаси съратниците си. Заради това, че притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките власти, след което е осъден на смърт.
Прочетете също: 7 юни в историята: Излита вторият български космонавт. Сталин нарежда на Георги Димитров да ускори македонизацията в Пиринско
