Колелата на марсохода на НАСА са претърпели сериозни повреди по време на дългогодишното си изследване на повърхността на Червената планета. Това съобщава НАСА.
Какво се случва с марсохода Curiosity?
НАСА периодично използва камери на марсохода Curiosity, за да следи състоянието на 50-сантиметровите му колела. Според последни данни на НАСА, колелата му са силно повредени, пише Space.
Роувърът Curiosity направи меко кацане в кратера Гейл на Марс на 5 август 2012 г. Учените от НАСА първоначално очакваха шестколесният роувър да изследва кратера в продължение на две години, но той работи на Марс от 14 години. През това време Curiosity е изминал повече от 32 километра по марсианската повърхност, която често е много неравна и покрита със скали.
Прочетете също: Учени разкриха какво се е случило със Земята, Луната и Марс преди 800 млн. години
„Кюриосити“ изследва тънката атмосфера на Марс, неговата повърхност и търси признаци на евентуален извънземен живот. Смята се, че микробен живот на Марс може да е съществувал в далечното минало.
Последното преглеждане на кадрите от камерите показват огромни дупки и пукнатини, въпреки че колелата на марсохода са специално проектирани да се движат по много неравни повърхности. Учените отбелязват, че повредите по колелата на Curiosity стават все по-сериозни всяка година.
Въпреки това, НАСА заяви, че роувърът продължава успешно да изпълнява мисията си за изследване на Марс и се движи напред. Учените смятат, че няма индикации, че роувърът е претърпял критична повреда на колелата, която би го принудила да спре окончателно.
Учените от мисията Curiosity дават команда на марсохода да се движи по начин, който избягва най-опасните зони, което би трябвало да намали нивото на повреда на колелата.
Никой не може да каже със сигурност колко дълго ще продължи да работи Curiosity, но данните, които събира, продължават да разширяват разбирането ни за природата на Червената планета - данни, които един ден биха могли да помогнат за кацането на първите астронавти на Марс.
Прочетете също: Имало ли е живот на Марс? Какво всъщност откри първата мисия до Червената планета
Междувременно стана ясно, че докато изследвал кратера Гейл, марсоходът на НАСА се натъкнал на геоложко чудо, което може да се намери и на Земята.
В кратера Гейл през юни 2026 г., на 4922-ия ден на Марс, показва нещо, което изглежда като вкаменена сухоземна костенурка. Скалистата издатина, наречена Мирафлорес, е дълга 15 метра и е образувана от марсиански вятър.
Този хълм се откроява от марсианския пейзаж заради слоестата си структура и оранжевия пясък, покриващ върха му. Хълмът вероятно е оцелял, защото по някакъв начин се е доказал като по-устойчив на ерозия от околните скали.
Марсианските ветрове са покрили върха на скалния издатина с оранжев пясък. Под горния слой се виждат множество скални слоеве, което показва дълга история на периодично пренасяне на пясък от вятъра, който след това е бил втвърден от подпочвените води.
Подобни слоести скални образувания, създадени от вятъра, могат да се видят и на Земята. Те се наричат ярданг и се срещат в някои пустини. Тези образувания се образуват от ветрова ерозия, когато по-мекият материал се разрушава, оставяйки след себе си по-стабилна скала.
"Скални образувания като тази „костенурка“ ни помагат да разберем по-добре геоложкото минало на Марс, където някога е имало течна вода и вероятно е съществувал микробен живот. Марсоходът Curiosity продължава да изследва Марс за признаци на евентуален извънземен живот", споделят учените.
Наско бяха публикувани и резултатите от ново проучване на геолози и статистици от Оксфордския университет, публикувано в списание Nature Astronomy, според които животът на Марс крие изненада.
Марс дълго време се смяташе за геологично „мъртва“ планета с примитивна кора. Поради липсата на тектоника на плочите – механизмът, който задвижва кръговрата на материалите, образуването на континенти и вулканизма на Земята, учените описваха геоложката структура на Марс като „застоял капак“.
Но новото проучване оспорва този стереотип. Оказва се, че дълбоко в Марс бушуват колосални магматични процеси, забележително подобни на тези на Земята.
Прочетете също: Полярните сияния на Марс и на Земята: НАСА откри какво е общото между тях
