България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
11 юни 1923 г.: Плевен се включва в Юнското въстание
На този ден през 1923 година Плевен се включва в Юнското въстание, а Александър Стамболийски нарежда на въстаниците да се разпръснат около Пазарджик.
Юнското въстание е отговор на военния Деветоюнски преврат, извършен през юни същата година. Въпреки че в историята това събитие остава с наименованието "въстание", според съвременни историци то е по-скоро бунт, тъй като е с неорганизиран характер и е с ограничен мащаб.
Прочетете също: 7 юни в историята: Излита вторият български космонавт. Сталин нарежда на Георги Димитров да ускори македонизацията в Пиринско
Извършеният на 9 юни военен преврат сваля правителството на Българския земеделски народен съюз начело с Александър Стамболийски - премиер и лидер на БЗНС. Партията му не успява да окаже съпротива на преврата, особено след като претърпява тежко поражение в София – земеделската въоръжена Оранжева гвардия е разоръжена, след което е пленена. Докато в столицата се извършва преврат, Александър Стамболийски е във вилата си в родното си село Славовица. В отговор на случващото се ЦК на БКП заема неутрална позиция, заявявайки, че в случая става въпрос за битка за власт между градската и селската буржоазия.
В защита на свалената власт много българи в страната се вдигат на въоръжен бунт без предварителна организация и ръководство. В Плевенско бунтът е най-масов. Още в деня на преврата земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов успяват да вдигнат почти всички села в околията на Плевен. Въпреки изразената по-рано позиция на неутралитет от ЦК, на 11 юни лидерът на местната организация на БКП Асен Халачев, вдига и Плевен на бунт. Бунтовниците успяват да превземат почти целия град. Само казармата, околийското и окръжното управление остават извън тяхна власт. Още на същия ден членът на ЦК Тодор Луканов издава заповед за прекратяване на въоръжените действия. Съпротивата на селата около Плевен също е потушена в рамките на деня.
В Луковитска и Никополска околия хиляди земеделци се вдигат на бунт. Около 2000 въстаници обсаждат Ловеч. В продължение на 4 дни те успяват да удържат срещу съпротивата от страна на правителствените войски.
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
Около 15 000 са въстаналите от Шуменско и Ескиджумайско, които обсаждат Шумен, като част от тях са етнически турци. Но те бързо са разгромени от правителствените войски. В Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско също избухва бунт, но той е със значително по-малки мащаби.
На 10 юни земеделците от пазарджишките села под ръководството на Александър Стамболийски се насочват към Пазарджик. Но те не получават подкрепа от членовете на БКП. Когато достигат до Пазарджик, не атакуват - Стамболийски не издава заповед за нападение. Сваленият министър-председател се опасява, че гарнизонът няма да му се подчини. След откриване на артилерийска стрелба от Пазарджик, Александър Стамболийски дава нареждане на въстаналите земеделци да се разпръснат, за да се избегне кървав погром. В продължение на 3 дни самият той се укрива, обикаляйки от село в село. Жители на село Голак го предават на четвъртия ден. След залавянето си Александър Стамоболийски е подложен на жестоки изтезания, след което е убит във вилата си.
Голяма част от активистите на БЗНС и БКП, участвали в бунта, са арестувани и след това са изправени пред съда за държавна измяна.
Прочетете също: 10 юни: Пенчо Славейков умира в изгнание. ОН решава да отпусне бежански заем на България
