България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 декември 1879 г. в историята на България
След Берлинския конгрес новините за новите граници на българската държава стават причина за всенародно недоволство. Българският дух, копнеещ за свобода и обединение, е несломим и за пореден път доказва това. Започват масовите протести с участието не само на тези, които остават под османска власт, но и на свободните българи от Княжеството и Източна Румелия. Изготвените от тях протестни мемоари са разпратени до правителствата на Великите сили. Искането на българите е да не ги разделят - да живеят свободни, заедно и обединени.
На 19 декември 1879 година българите от Македония се обръщат към Великите сили с мемоар, който е подписан от 102 македонски българи. Желанието им е за създаване на един вилает, включващ всички македонски епархии, населени с българи.
Прочетете също: 18 декември в историята на България: Българската църква става автономна след изстрадана борба
Мемоарът е изпратен на Великите сили още преди свикването на Европейската комисия, във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите и малко след края на Кресненско-Разложкото въстание.
В уводна част на мемоара българите от Македония описват тежкото положение, в което се намират. Те очертават липсата на сигурност за християните в Македония, които са подложени на постоянни грабежи, убийства и насилия от страна на мюсюлманите, като последните са оставени от държавата да извършват всички тези безчинства.
Българите от Мекодония настояват за спазването на член 23 от Берлинския договор за разработване на правилници от комисия с активно участие на обществото и зачитане на неговото мнение. Тези правилници трябва да бъдат разгледани от Портата и съгласувани преди обявяването им и с една Европейска комисия. Българите от Македония призовават Великите сили да се противопоставят на това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, по начин, отговарящ на нравите, исканията и обичаите на мнозинството от населението в този район.
Прочетете също: 17 декември в историята на България: Знаменит успех при Освобождението на Добруджа и смъртна присъда за Трайчо Костов
Искането им е да предприемане на необходимите действия за създаване на един вилает от всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи (Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочие).
За датата на написване на мемоара става ясно от вестник „Марица“ от 25 декември. Част от подписите под мемоара са на Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища.
