Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.com.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 000 абсолвенти.
Опитът на служебното министерство на образованието и науката (МОН) да направи Карта за висшето образование, за да не се получава така, че има повече университети, отколкото студенти, срещат съпротива както от университетите, така и от бизнеса, коментира в своя публикация в.
Българското висше образование влиза в седемгодишен положителен демографски период, сочат данните от Национална карта на висшето образование в България, съобщи Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, изготвил проекта за картата.
Публично обсъждане на проекта за Национална карта за висшето образование. Документът оценява профилната и териториалната структура на висшето образование и до каква степен той в момента съответства на търсенето на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда.
През 2020 г. 41% от населението на Европейския съюз (ЕС) на възраст между 25 и 34 години е завършило висше образование. България отново попада в негативната статистика - сред страните с най-нисък дял висшисти.
Колко струва да завършим висше образование в чужбина? Какво е важно, за да се подготвим добре, така че да имаме шанс да влезем в бленувания университет зад граница?
Университетите не успяха да усвоят парите, отпуснати им за ремонт и саниране на общежитията.
През август 2020 г. правителството одобри 100 милиона лева по бюджета на министерството на образованието и науката.
С 81 гласа "за", 16 "против" и 3 въздържали се депутатите приеха стратегията за висшето образование за 2021-2030 г.
Приоритетни теми стават какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по-мащабни дигитални трансформации, както и намаляване на някои бакалавърски степени за сметка на по-задълбочени магистратури.
„Близо 48 милиона лева отпускаме за наука на днешното правителствено заседание. От тях 14,5 млн. лв. са за изпълнението на осем национални научни програми за 2021 г., в рамките на които се работи по важни за обществото теми като единен цифров пазар в науката, ниско въглеродна енергия, опазване на околната среда, здравеопазване и медицина“.
Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция по повод подписването на споразумението с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
От 1 януари 2021 година, минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да е 1300 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец.
Колко струва да завършим висше образование в чужбина? Какво е важно, за да се подготвим добре, така че да имаме шанс да влезем в бленувания университет зад граница?
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.com.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция по повод подписването на споразумението с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
С 81 гласа "за", 16 "против" и 3 въздържали се депутатите приеха стратегията за висшето образование за 2021-2030 г.
Приоритетни теми стават какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по-мащабни дигитални трансформации, както и намаляване на някои бакалавърски степени за сметка на по-задълбочени магистратури.
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 000 абсолвенти.
През 2020 г. 41% от населението на Европейския съюз (ЕС) на възраст между 25 и 34 години е завършило висше образование. България отново попада в негативната статистика - сред страните с най-нисък дял висшисти.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
Опитът на служебното министерство на образованието и науката (МОН) да направи Карта за висшето образование, за да не се получава така, че има повече университети, отколкото студенти, срещат съпротива както от университетите, така и от бизнеса, коментира в своя публикация в.
Университетите не успяха да усвоят парите, отпуснати им за ремонт и саниране на общежитията.
През август 2020 г. правителството одобри 100 милиона лева по бюджета на министерството на образованието и науката.
Българското висше образование влиза в седемгодишен положителен демографски период, сочат данните от Национална карта на висшето образование в България, съобщи Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, изготвил проекта за картата.
От 1 януари 2021 година, минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да е 1300 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец.
Публично обсъждане на проекта за Национална карта за висшето образование. Документът оценява профилната и териториалната структура на висшето образование и до каква степен той в момента съответства на търсенето на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда.
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
„Близо 48 милиона лева отпускаме за наука на днешното правителствено заседание. От тях 14,5 млн. лв. са за изпълнението на осем национални научни програми за 2021 г., в рамките на които се работи по важни за обществото теми като единен цифров пазар в науката, ниско въглеродна енергия, опазване на околната среда, здравеопазване и медицина“.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.com.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
Едноцифрен брой студенти са сключили договори за стаж и работа с работодатели, така че следването им да бъде изцяло или частично платено от държавата.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 000 абсолвенти.
Опитът на служебното министерство на образованието и науката (МОН) да направи Карта за висшето образование, за да не се получава така, че има повече университети, отколкото студенти, срещат съпротива както от университетите, така и от бизнеса, коментира в своя публикация в.
Българското висше образование влиза в седемгодишен положителен демографски период, сочат данните от Национална карта на висшето образование в България, съобщи Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, изготвил проекта за картата.
Публично обсъждане на проекта за Национална карта за висшето образование. Документът оценява профилната и териториалната структура на висшето образование и до каква степен той в момента съответства на търсенето на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда.
През 2020 г. 41% от населението на Европейския съюз (ЕС) на възраст между 25 и 34 години е завършило висше образование. България отново попада в негативната статистика - сред страните с най-нисък дял висшисти.
Колко струва да завършим висше образование в чужбина? Какво е важно, за да се подготвим добре, така че да имаме шанс да влезем в бленувания университет зад граница?
Университетите не успяха да усвоят парите, отпуснати им за ремонт и саниране на общежитията. През август 2020 г. правителството одобри 100 милиона лева по бюджета на министерството на образованието и науката.
"Самият факт, че разглеждаме Стратегията за висшето образование като последна точка е показателен, че е последен приоритет на държавата.
С 81 гласа "за", 16 "против" и 3 въздържали се депутатите приеха стратегията за висшето образование за 2021-2030 г. Приоритетни теми стават какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по-мащабни дигитални трансформации, както и намаляване на някои бакалавърски степени за сметка на по-задълбочени магистратури.
„Близо 48 милиона лева отпускаме за наука на днешното правителствено заседание. От тях 14,5 млн. лв. са за изпълнението на осем национални научни програми за 2021 г., в рамките на които се работи по важни за обществото теми като единен цифров пазар в науката, ниско въглеродна енергия, опазване на околната среда, здравеопазване и медицина“.
Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция по повод подписването на споразумението с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
От 1 януари 2021 година, минималната месечна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да е 1300 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица и за пълен работен месец.
