Парламентът възложи на Министерския съвет да предприеме неотложни действия за ограничаване на неблагоприятните ефекти от поскъпването на петрола и природния газ.
19% от жителите на Гърция и България не могат да отопляват домовете си. Гърците и българите се оказаха сред най-засегнатите граждани на Европейския съюз, които не могат да поддържат адекватна температура в домовете си.
На 1 юли - ден, в който влизат в сила новите цени за електричество и топлоенергия, активисти на "Грийнпийс" – България осъществиха демонстрация пред Министерски съвет.
КНСБ алармира, че продължаващото неглижиране на проблема с енергийната бедност от страна на управляващите ще генерира тежки социални проблеми и недоволство с непредвидими последици. Конфедерацията настоява за спешно разработване на всеобхватни и работещи мерки за ефикасна защита на най-уязвимите групи от населението, преди да се либерализират цените на електрическата енергия за бита.
По данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. в България лицата в енергийна бедност с месечен доход под 728 лв. през 2023 г. са 1.8 млн. или около 28% от населението.
Всеки четвърти българин не може да си позволи отопление през зимата. Увеличават се членовете на клуба – енергийно беден, а голям процент от семействата попадат и в непопулярната категория – скрита енергийна бедност, която се отличава с потребление, недостатъчно за нуждите на домакинството.
В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. домакинства да са енергийно бедни. Енергийната бедност е пряко свързана с икономическата бедност заради доходите в България.
Кой е уязвим клиент за снабдяване с електроенергия и кои домакинства са енергийно бедни? На тези въпроси отговаря Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Омбудсманът Диана Ковачева сезира премиера Николай Денков и министрите на енергетиката Румен Радев, на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на регионалното развитие и благоустройство Андрей Цеков за остро нарушаване на законови принципи при изработването на проект на нормативен акт.
Темата за мерките, които трябва да се предприемат за енергийно бедните потребители е много важна, защото в основата на българската държава стои Конституцията.
Ако не се дефинира правилно от правителството и след това от парламента определението за енергийна бедност, ще бъдат поставени под риск парите, които имаме да получаваме по линия на Плана за възстановяване, алармира евродепутатът Сергей Станишев. Опасността е че през януари, няма да може да поискаме по втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост 1.4 млрд. лв., уточни той. "Да това не означава автоматически губене на пари, но отлагането на втория транш във времето поставя пода риск цялата сума от 10 милиарда, защото времето за усвояване е ограничено", посочи пред журналисти Станишев.
Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.
Поради ниските си заплати близо три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят, сочи анализ на данните на Евростат.
Предвижда се пълната либерализация на пазара на електроенергия у нас да се извърши в рамките на от 3 до 5 години, заяви по време на брифинг пред медиите в Министерски съвет енергийният министър Теменужка Петкова.
„На първо място говорим за пълна либерализация за пазара на едро, след това на дребно, като сме заложили срок между 3 и 5 години, тъй като това е процес, който няма как да се случи еднократно.
Темата за мерките, които трябва да се предприемат за енергийно бедните потребители е много важна, защото в основата на българската държава стои Конституцията.
На 1 юли - ден, в който влизат в сила новите цени за електричество и топлоенергия, активисти на "Грийнпийс" – България осъществиха демонстрация пред Министерски съвет.
Поради ниските си заплати близо три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят, сочи анализ на данните на Евростат.
Ако не се дефинира правилно от правителството и след това от парламента определението за енергийна бедност, ще бъдат поставени под риск парите, които имаме да получаваме по линия на Плана за възстановяване, алармира евродепутатът Сергей Станишев. Опасността е че през януари, няма да може да поискаме по втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост 1.4 млрд. лв., уточни той. "Да това не означава автоматически губене на пари, но отлагането на втория транш във времето поставя пода риск цялата сума от 10 милиарда, защото времето за усвояване е ограничено", посочи пред журналисти Станишев.
Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.
В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. домакинства да са енергийно бедни. Енергийната бедност е пряко свързана с икономическата бедност заради доходите в България.
Кой е уязвим клиент за снабдяване с електроенергия и кои домакинства са енергийно бедни? На тези въпроси отговаря Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Предвижда се пълната либерализация на пазара на електроенергия у нас да се извърши в рамките на от 3 до 5 години, заяви по време на брифинг пред медиите в Министерски съвет енергийният министър Теменужка Петкова.
„На първо място говорим за пълна либерализация за пазара на едро, след това на дребно, като сме заложили срок между 3 и 5 години, тъй като това е процес, който няма как да се случи еднократно.
Омбудсманът Диана Ковачева сезира премиера Николай Денков и министрите на енергетиката Румен Радев, на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на регионалното развитие и благоустройство Андрей Цеков за остро нарушаване на законови принципи при изработването на проект на нормативен акт.
Всеки четвърти българин не може да си позволи отопление през зимата. Увеличават се членовете на клуба – енергийно беден, а голям процент от семействата попадат и в непопулярната категория – скрита енергийна бедност, която се отличава с потребление, недостатъчно за нуждите на домакинството.
Парламентът възложи на Министерския съвет да предприеме неотложни действия за ограничаване на неблагоприятните ефекти от поскъпването на петрола и природния газ.
КНСБ алармира, че продължаващото неглижиране на проблема с енергийната бедност от страна на управляващите ще генерира тежки социални проблеми и недоволство с непредвидими последици. Конфедерацията настоява за спешно разработване на всеобхватни и работещи мерки за ефикасна защита на най-уязвимите групи от населението, преди да се либерализират цените на електрическата енергия за бита.
По данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. в България лицата в енергийна бедност с месечен доход под 728 лв. през 2023 г. са 1.8 млн. или около 28% от населението.
19% от жителите на Гърция и България не могат да отопляват домовете си. Гърците и българите се оказаха сред най-засегнатите граждани на Европейския съюз, които не могат да поддържат адекватна температура в домовете си.
Парламентът възложи на Министерския съвет да предприеме неотложни действия за ограничаване на неблагоприятните ефекти от поскъпването на петрола и природния газ.
19% от жителите на Гърция и България не могат да отопляват домовете си. Гърците и българите се оказаха сред най-засегнатите граждани на Европейския съюз, които не могат да поддържат адекватна температура в домовете си.
На 1 юли - ден, в който влизат в сила новите цени за електричество и топлоенергия, активисти на "Грийнпийс" – България осъществиха демонстрация пред Министерски съвет.
Правителството изостава с въвеждането на механизми за оценка, идентифициране и мониторинг на енергийно бедните домакинства в България.
КНСБ алармира, че продължаващото неглижиране на проблема с енергийната бедност от страна на управляващите ще генерира тежки социални проблеми и недоволство с непредвидими последици. Конфедерацията настоява за спешно разработване на всеобхватни и работещи мерки за ефикасна защита на най-уязвимите групи от населението, преди да се либерализират цените на електрическата енергия за бита. По данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г. в България лицата в енергийна бедност с месечен доход под 728 лв. през 2023 г. са 1.8 млн. или около 28% от населението.
Всеки четвърти българин не може да си позволи отопление през зимата. Увеличават се членовете на клуба – енергийно беден, а голям процент от семействата попадат и в непопулярната категория – скрита енергийна бедност, която се отличава с потребление, недостатъчно за нуждите на домакинството.
България е страната с най-ниска минимална заплата сред страните в Европейския съюз. Това показват последните данни на Евростат към 1 юли.
В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. домакинства да са енергийно бедни. Енергийната бедност е пряко свързана с икономическата бедност заради доходите в България.
Кой е уязвим клиент за снабдяване с електроенергия и кои домакинства са енергийно бедни? На тези въпроси отговаря Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Омбудсманът Диана Ковачева сезира премиера Николай Денков и министрите на енергетиката Румен Радев, на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на регионалното развитие и благоустройство Андрей Цеков за остро нарушаване на законови принципи при изработването на проект на нормативен акт.
Приемането на дефиниция за енергийна бедност остава национална задача, въпреки че на ниво ЕС тя вече бе определена миналата седмица.
Темата за мерките, които трябва да се предприемат за енергийно бедните потребители е много важна, защото в основата на българската държава стои Конституцията.
България ще получи втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), когато си свърши работата по всички 66 мерки, които трябва да изпълни.
Ако не се дефинира правилно от правителството и след това от парламента определението за енергийна бедност, ще бъдат поставени под риск парите, които имаме да получаваме по линия на Плана за възстановяване, алармира евродепутатът Сергей Станишев. Опасността е че през януари, няма да може да поискаме по втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост 1.4 млрд. лв., уточни той. "Да това не означава автоматически губене на пари, но отлагането на втория транш във времето поставя пода риск цялата сума от 10 милиарда, защото времето за усвояване е ограничено", посочи пред журналисти Станишев.
Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.
300 000 лица и семейства ще получат целева помощ за отопление за сезон 2022/2023 г. Предвидените финансови средства за изплащането й са 181,3 млн. лв.
Тъй като няма законово определение що е то "енергийна бедност", не можем да окажем адекватна енергийна помощ на най-нуждаещите се.
Поради ниските си заплати близо три милиона души в Европейския съюз не могат да си позволят да отопляват домовете си, въпреки че работят, сочи анализ на данните на Евростат.
Предвижда се пълната либерализация на пазара на електроенергия у нас да се извърши в рамките на от 3 до 5 години, заяви по време на брифинг пред медиите в Министерски съвет енергийният министър Теменужка Петкова. „На първо място говорим за пълна либерализация за пазара на едро, след това на дребно, като сме заложили срок между 3 и 5 години, тъй като това е процес, който няма как да се случи еднократно.
България е първа по енергийна бедност в Европа, показва доклад на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
