България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Евдокия Филова е една от най-интелигентните, високообразовани, но за съжаление малко познати женски фигури в българската история на XX век. Тя е съпруга на осъдения от т.нар. "Народен съд" бивш премиер и регент проф. Богдан Филов, а след разстрела му е интернирана от София и прекарва последните 20 години от живота си в мизерия и репресии.
Образование и научна кариера
Евдокия Филова е родена на 21 март 1901 г. в Шумен. Тя е дъщеря на полковник Васил Петев, участник във войните за национално обединение и военен наставник на младия княз Борис Търновски. Получава блестящо образование като завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а след това следва в Мюнхен и Вюрцбург, където защитава докторат по история на изкуството и философия.
След завръщането си в България работи като уредник и изследовател в Етнографския музей в София. Публикува задълбочени изследвания върху българското народно творчество. Основните ѝ трудове са посветени на българските шевици и традиционните метални накити и колани – трудове, които и до днес са с висока научна стойност.
През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
Брак с проф. Богдан Филов
През 1932 г. се омъжва за проф. Богдан Филов – световноизвестен археолог, директор на Народния археологически музей и председател на Българската академия на науките (БАН). Сватбата им се състои в Боянската църква в тесен кръг.
Още: Най-честният български финансист, чието убийство разтърси България
Когато Филов влиза в политиката - като министър на просветата, министър-председател от 1940 г. и регент след смъртта на цар Борис III, Евдокия оставя на заден план собствената си кариера, за да го подкрепя. През всички тези години тя води детайлен личен дневник, който десетилетия по-късно е издаден и се превръща в един от най-ценните исторически извори за политическия и светския живот в България по време на Втората световна война.
Трагедията след 1944 г. и изселването
След деветосептемврийския преврат Богдан Филов е арестуван и в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е екзекутиран. Веднага след убийството на съпруга й, Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей и оставена без никакви средства за препитание, е изселена от София. Цялото имущество на семейството е конфискувано, семейната им къща на ул. "Кракра" в столицата е национализирана и в нея са настанени партийни функционери.
Евдокия е интернирана първоначално в Дулово в Добруджа, в срутена къща, при изключително тежки условия, след това е местена в Русе и Ловеч в съборетини без ток и течаща вода, без право да се занимава с научна дейност и със задължение всеки ден да се разписва в милицията. Местните хора не смеят да я заговорят, за да нямат проблеми с властта.
Около 1956 г. получава разрешение да се върне в София, като й е позволено да живее в малка стаичка на партера в собствената ѝ къща, но дори това е за кратко. На следващата година отново е изселена - в Самоков, без право на постоянна работа и лишена от правото на пенсия, но в даден момент й позволяват да започне да преподава уроци по френски и немски език, за да се издържа.
Още: Телохранителят на Раковски: Как неговата униформа се озова на най-известната снимка на Левски?
Въпреки непрекъснатото наблюдение от страна на Държавна сигурност, тя запазва достойнството си. Умира от хепатит на 5 март 1973 г. в Самоков.
Години по-късно, с падането на социалистическия режим, съпругът й Богдан Филов е реабилитиран - първо, през март 1990 г. Археологическият институт при БАН го реабилитира като учен и отново започва официално да цитира името му под научните му трудове. На следващата година БАН възстановява членството му и връща портрета му в централната сграда на Академията като неин бивш председател. През юни 1996 г. Върховният съд на Република България отменя и смъртната присъда, издадена срещу него от Народния съд, като противозаконна.
След 1989 г. са публикувани дневникът и спомените на Евдокия Филова, с което е възстановена и историческата памет за нея като забележителен учен с огромен принос за българската наука.
