Енергийната бедност в България вече не може да бъде разглеждана единствено като проблем на ниските доходи. Тя е пряко свързана със състоянието на жилищния фонд, възможностите за енергийна ефективност и достъпа на домакинствата до нови технологии за производство и спестяване на енергия. Това заяви в интервю за БГНЕС енергийният експерт от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Антон Иванов. Нов фонд ще подпомага домакинства заради поскъпването на енергията
По думите му България продължава да е изправена пред сериозно предизвикателство - страна с голям производствен капацитет на електроенергия, но с висок дял на домакинства, които изпитват трудности да покриват енергийните си разходи.
Според Антон Иванов енергийната бедност не може да бъде решена, ако се разглежда само през призмата на доходите.
Заменяме старите печки, слагаме нови прибори - къде е проблемът?
Снимка: iStock
Още: Увеличава се броят на енергийно бедните в Европа
"Те са пряко свързани - ниските доходи и състоянието на жилищата, в които живеем. И трябва да се обръща внимание и на двата фактора, защото когато едно домакинство има ниски доходи, то среща значителни затруднения да реновира жилището си", посочи той.
Експертът подчерта, че модернизирането на жилищния фонд вече не е въпрос само на комфорт, а на необходимост - заради технологичните промени, възможностите за енергийна ефективност и подобряването на начина, по който домакинствата използват енергия.
"Заменяме старите печки, слагаме нови прибори. Това е част от обновлението на жилищата, но силно зависи от доходите на домакинствата", каза Иванов.
Той добави, че България е сред големите производители на електроенергия в региона, но това не гарантира автоматично по-ниски сметки за домакинствата. Причината според експерта е в начина, по който функционира пазарът.
"Пазарната среда, която е наложена в Европа - либерализиран, свободен пазар, който е регионален, доведе до това, че се скъса връзката между потреблението на домакинствата и производството в дадена страна", обясни Антон Иванов.
По думите му електроенергията се продава на борса, където участват производители от различни държави, а цените се определят от пазарните механизми, а не от факта дали дадена страна произвежда повече електроенергия. "Това, че ние сме производители, може да има принос, само ако има възможност да се връщат обратно приходи от това производство за подкрепа на домакинствата", подчерта той.
Енергийната ефективност е един от най-сигурните начини за намаляване на разходите, но според Иванов настоящият модел не позволява тя да достигне до достатъчно голям брой домакинства.
"Енергийната ефективност наистина води до намаляване на разходите, но това е инвестиционна инициатива. Разпределението на средства за такава инициатива не е по силите на всеки", каза експертът.
Той посочи, че в България се е наложила практиката почти изцяло държавата да финансира подобни мерки, което ограничава броя на сградите, които могат да бъдат обновени.
"Докато продължаваме да финансираме на 100% с разполагаемите пари мерките за енергийна ефективност, ще имаме много малък ръст на домакинствата, които са подобрили качеството на своите жилища", предупри Иванов.
Според него решението е в модел на съфинансиране, при който пълната подкрепа да бъде насочена към енергийно бедните домакинства, а останалите да участват със собствен ресурс.
Антон Иванов очерта няколко ключови стъпки, които според него трябва да бъдат предприети в краткосрочен план.
"На първо място това, което трябва да се направи, е да се въведе механизмът за съфинансиране на мерките за домакинства, които не са в категория за енергийно бедни", посочи той.
Сред необходимите промени той постави и улесняването на достъпа на домакинствата до производство на собствена енергия чрез фотоволтаични системи.
"Много малко домакинства фактически изграждат на покривите си инсталации, въпреки че имат възможност", каза експертът.
Според него е необходимо и ясно разграничаване между основно и вторично жилище.
"Трябва да се разграничат онези жилища, които се ползват за първо жилище, и именно те да получават компенсации и възможности за участие в програми. Жилищата, които са второ-трето жилище, за тях да не се прилагат механизмите за компенсиране, защото това разсейва прекалено много средствата", заяви Иванов.
Според Антон Иванов при сегашния модел България трудно ще постигне съществено намаляване на енергийната бедност в следващото десетилетие. "При ситуацията, в която основният финансов и политически ресурс е насочен към това да имаме компенсиране на всички домакинства, без да се диференцират енергийно бедни от останалите, аз не виждам начин в следващите 10 години да се постигне съществен напредък", заяви той.
По думите му необходимите мерки вече са известни и са заложени в стратегически документи, но проблемът е в тяхното прилагане.
"Въпрос е на политическа смелост да се навлезе в темата, да се изисква повече от администрацията и съответно от дружествата, които имат пряко отношение към доставките на енергия за домакинствата", подчерта Иванов.
Експертът предупреди, че значението на електроенергията в ежедневието постоянно расте и това прави темата за достъпа до нея все по-важна.
"Преди 20 години човек можеше да си позволи само за един-два часа да ползва електрическа енергия. Сега животът ни е обвързан с електрическата енергия. Това е една обективна реалност", каза Антон Иванов. Според него държавата трябва да насочи усилията си към гарантиране на достъп до базови енергийни услуги, без това да става чрез механизми, които прехвърлят тежестта между различни групи потребители.
"Трябва много по-сериозно внимание да обърнем именно към това домакинствата да имат достъп до базови услуги и възможност да подобряват условията си, но не за сметка на преразпределение на разходи по начин, който ощетява едни за сметка на други", заключи Антон Иванов.
