Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Теоретично сблъсъкът на всеки два обекта ще протича с прехвърляне на импулс, което ще промени техните траектории. Така че дори микрометеорит, тежащ по-малко от грам, може да доведе до незабележима промяна в орбитата на Земята.
Потенциално опасен астероид 6037 (1988 EG) с диаметър до 960 метра ще премине на разстояние около шест милиона километра от Земята, се посочва на уебсайта на Центъра за изследване на обекти, близки до Земята на НАСА.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Сложната и разнообразна повърхност на Земята е оформена от безброй природни процеси – от дълбоки разломи,през издигащи се към небето планини до реки, дълбаещи долини и пренасящи седименти към океана.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Китайската академия на науките представи ново изследване, доказващо, че през последния милиард години продължителността на денонощието на нашата планета се е увеличила от 19 на 24 часа.
Земята вероятно не трябваше да съществува.
Това е така, защото орбитите на планетите от вътрешната част на Слънчевата система – Меркурий, Венера, Земята и Марс – са хаотични и моделите предполагат, че тези вътрешни планети досега трябваше да са се разбили една в друга.
Смята се, че по-голямата част от водата на нашата планета е донесена от небесни тела. Но нови симулации показали, че тя може да се е образувала на Земята.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Земята вероятно не трябваше да съществува.
Това е така, защото орбитите на планетите от вътрешната част на Слънчевата система – Меркурий, Венера, Земята и Марс – са хаотични и моделите предполагат, че тези вътрешни планети досега трябваше да са се разбили една в друга.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
Потенциално опасен астероид 6037 (1988 EG) с диаметър до 960 метра ще премине на разстояние около шест милиона километра от Земята, се посочва на уебсайта на Центъра за изследване на обекти, близки до Земята на НАСА.
Смята се, че по-голямата част от водата на нашата планета е донесена от небесни тела. Но нови симулации показали, че тя може да се е образувала на Земята.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Теоретично сблъсъкът на всеки два обекта ще протича с прехвърляне на импулс, което ще промени техните траектории. Така че дори микрометеорит, тежащ по-малко от грам, може да доведе до незабележима промяна в орбитата на Земята.
Китайската академия на науките представи ново изследване, доказващо, че през последния милиард години продължителността на денонощието на нашата планета се е увеличила от 19 на 24 часа.
Сложната и разнообразна повърхност на Земята е оформена от безброй природни процеси – от дълбоки разломи,през издигащи се към небето планини до реки, дълбаещи долини и пренасящи седименти към океана.
Възникването на живота е най-важното и най-загадъчното събитие в историята на Земята. Науката се придвижва стъпка по стъпка към произхода на живота.
През 1642 г. английският свещеник Джон Лайтфут изчислил „точната дата“, когато, според него, бил създаден светът: 17 септември 3928 г.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Теоретично сблъсъкът на всеки два обекта ще протича с прехвърляне на импулс, което ще промени техните траектории. Така че дори микрометеорит, тежащ по-малко от грам, може да доведе до незабележима промяна в орбитата на Земята.
Потенциално опасен астероид 6037 (1988 EG) с диаметър до 960 метра ще премине на разстояние около шест милиона километра от Земята, се посочва на уебсайта на Центъра за изследване на обекти, близки до Земята на НАСА.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Последните седем дни са били най-горещите на Земята откакто се водят наблюдения, показва неофициален анализ, цитиран от Асошиейтед прес.
Сложната и разнообразна повърхност на Земята е оформена от безброй природни процеси – от дълбоки разломи,през издигащи се към небето планини до реки, дълбаещи долини и пренасящи седименти към океана.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Китайската академия на науките представи ново изследване, доказващо, че през последния милиард години продължителността на денонощието на нашата планета се е увеличила от 19 на 24 часа.
Земята вероятно не трябваше да съществува. Това е така, защото орбитите на планетите от вътрешната част на Слънчевата система – Меркурий, Венера, Земята и Марс – са хаотични и моделите предполагат, че тези вътрешни планети досега трябваше да са се разбили една в друга.
От много години се водят дискусии къде ще стигне някой, ако започне да копае тунел точно под себе си, за да излезе от другата страна на планетата.
Смята се, че по-голямата част от водата на нашата планета е донесена от небесни тела. Но нови симулации показали, че тя може да се е образувала на Земята.
Нов анализ сочи, че само през последния милион години Земята е претърпяла поне четири удара на небесни тела с диаметър над един километър.
Европейската космическа агенция откри още един потенциално опасен за Земята астероид. Той е с размерите на олимпийския басейн – около 50 метра.
