Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонски процеси, както днес.
Като всички планети, Земята е продукт на гравитацията. Малко по малко нарастващата маса от прах и скали е привлякла достатъчно материал, за да се превърне в сферата, която сега наричаме дом.
Преди повече от 60 години мисията на НАСА „Аполо“ е оставила отразяващи панели на Луната. Това позволило на учените да разберат, че спътникът на Земята се отдалечава от нашата планета с почти 4 сантиметра всяка година.
От 50 години съществува основна теория за произхода на Луната. Според тази хипотеза 150 милиона години след формирането на Слънчевата система, тоест преди приблизително 4,4 милиарда години, протопланета, която учените наричат Тея, се е врязала в нашата планета.
Китайски геолози разработиха модел за развитието на нашата планета през първите милиарди години след нейното формиране и изясниха дългогодишния въпрос къде са отишли протоконтинентите.
Засега човечеството познава само една обитаема планета – нашата Земя. Не е изненадващо, че в търсенето на други светове, подходящи за живот, учените се ръководят именно от нея.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Опити за откриване на "допълнителни" луни на нашата планета са правени преди усвояването на Космоса от човека – през XIX век и през първата половина на XX век.
Космическите камъни, които ежегодно падат на Земята, се наричат метеорити и повечето от тях не оцеляват след навлизане в атмосферата на нашата планета.
Някои фантастични творби описват различни ситуации кога и как Земята може да напусне Слънчевата система. Автори на научна фантастика дори предполагат, че нашата планета трябва умишлено да бъде „изведена“ от звездния ни роден дом, тъй като невероятно мощно слънчево изригване може да унищожи живота на Земята.
Професорът по философия и етика от Оксфордския университет Уилям Макаскил смята, че смъртта на човечеството ще бъде катастрофа за цялата Вселена и обяснява защо, пише Wired.
Още следващата седмица, а именно на 29 август, НАСА ще изпрати космическия кораб Orion на Луната, който ще прелети около нашия спътник засега все още без екипаж.
Нашата Земя, подобно на другите планети в Слънчевата система, има сферична форма поради голямата си маса. Колкото по-голяма е масата на едно тяло, толкова по-голяма е собствената му гравитационна сила.
Учени от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих са провели изследване на метеорити, паднали на Земята в резултат на удари на космически камъни върху лунната повърхност.
Нашата планета има леко елиптична орбита, което означава, че не се върти около Слънцето в кръг. Средно разстоянието от Земята до нашата звезда е 150 милиона километра.
Преди около 565 милиона години силата на магнитното поле на Земята е намаляла до 10% от днешната. След това по тайнствен начин се е възстановила точно преди Камбрийския взрив на живота.
Учени от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих са провели изследване на метеорити, паднали на Земята в резултат на удари на космически камъни върху лунната повърхност.
Още следващата седмица, а именно на 29 август, НАСА ще изпрати космическия кораб Orion на Луната, който ще прелети около нашия спътник засега все още без екипаж.
Нашата Земя, подобно на другите планети в Слънчевата система, има сферична форма поради голямата си маса. Колкото по-голяма е масата на едно тяло, толкова по-голяма е собствената му гравитационна сила.
Нашата планета има леко елиптична орбита, което означава, че не се върти около Слънцето в кръг. Средно разстоянието от Земята до нашата звезда е 150 милиона километра.
Опити за откриване на "допълнителни" луни на нашата планета са правени преди усвояването на Космоса от човека – през XIX век и през първата половина на XX век.
Някои фантастични творби описват различни ситуации кога и как Земята може да напусне Слънчевата система. Автори на научна фантастика дори предполагат, че нашата планета трябва умишлено да бъде „изведена“ от звездния ни роден дом, тъй като невероятно мощно слънчево изригване може да унищожи живота на Земята.
Китайски геолози разработиха модел за развитието на нашата планета през първите милиарди години след нейното формиране и изясниха дългогодишния въпрос къде са отишли протоконтинентите.
Преди повече от 60 години мисията на НАСА „Аполо“ е оставила отразяващи панели на Луната. Това позволило на учените да разберат, че спътникът на Земята се отдалечава от нашата планета с почти 4 сантиметра всяка година.
Професорът по философия и етика от Оксфордския университет Уилям Макаскил смята, че смъртта на човечеството ще бъде катастрофа за цялата Вселена и обяснява защо, пише Wired.
Преди около 565 милиона години силата на магнитното поле на Земята е намаляла до 10% от днешната. След това по тайнствен начин се е възстановила точно преди Камбрийския взрив на живота.
Космическите камъни, които ежегодно падат на Земята, се наричат метеорити и повечето от тях не оцеляват след навлизане в атмосферата на нашата планета.
От 50 години съществува основна теория за произхода на Луната. Според тази хипотеза 150 милиона години след формирането на Слънчевата система, тоест преди приблизително 4,4 милиарда години, протопланета, която учените наричат Тея, се е врязала в нашата планета.
Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонски процеси, както днес.
Засега човечеството познава само една обитаема планета – нашата Земя. Не е изненадващо, че в търсенето на други светове, подходящи за живот, учените се ръководят именно от нея.
Като всички планети, Земята е продукт на гравитацията. Малко по малко нарастващата маса от прах и скали е привлякла достатъчно материал, за да се превърне в сферата, която сега наричаме дом.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонски процеси, както днес.
Американски химици са установили, че пептидните връзки – основата на белтъците – не могат да се образуват във водна среда.
Като всички планети, Земята е продукт на гравитацията. Малко по малко нарастващата маса от прах и скали е привлякла достатъчно материал, за да се превърне в сферата, която сега наричаме дом.
Миналата година компанията Blue Origin извърши второто успешно изстрелване на своя космически кораб New Shepard с пътници на борда.
Преди повече от 60 години мисията на НАСА „Аполо“ е оставила отразяващи панели на Луната. Това позволило на учените да разберат, че спътникът на Земята се отдалечава от нашата планета с почти 4 сантиметра всяка година.
От 50 години съществува основна теория за произхода на Луната. Според тази хипотеза 150 милиона години след формирането на Слънчевата система, тоест преди приблизително 4,4 милиарда години, протопланета, която учените наричат Тея, се е врязала в нашата планета.
Китайски геолози разработиха модел за развитието на нашата планета през първите милиарди години след нейното формиране и изясниха дългогодишния въпрос къде са отишли протоконтинентите.
В ранните дни на Земята гигантски сблъсък накарал планетата ни да се върти под ъгъл. Този лек наклон позволил на живота да процъфтява.
Засега човечеството познава само една обитаема планета – нашата Земя. Не е изненадващо, че в търсенето на други светове, подходящи за живот, учените се ръководят именно от нея.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Опити за откриване на "допълнителни" луни на нашата планета са правени преди усвояването на Космоса от човека – през XIX век и през първата половина на XX век.
Космическите камъни, които ежегодно падат на Земята, се наричат метеорити и повечето от тях не оцеляват след навлизане в атмосферата на нашата планета.
Някои фантастични творби описват различни ситуации кога и как Земята може да напусне Слънчевата система. Автори на научна фантастика дори предполагат, че нашата планета трябва умишлено да бъде „изведена“ от звездния ни роден дом, тъй като невероятно мощно слънчево изригване може да унищожи живота на Земята.
Професорът по философия и етика от Оксфордския университет Уилям Макаскил смята, че смъртта на човечеството ще бъде катастрофа за цялата Вселена и обяснява защо, пише Wired.
Още следващата седмица, а именно на 29 август, НАСА ще изпрати космическия кораб Orion на Луната, който ще прелети около нашия спътник засега все още без екипаж.
Нашата Земя, подобно на другите планети в Слънчевата система, има сферична форма поради голямата си маса. Колкото по-голяма е масата на едно тяло, толкова по-голяма е собствената му гравитационна сила.
Учени от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих са провели изследване на метеорити, паднали на Земята в резултат на удари на космически камъни върху лунната повърхност.
Екип от австралийски изследователи са открили доказателства за това как са се формирали и развивали зараждащите се континенти на нашата планета.
Нашата планета има леко елиптична орбита, което означава, че не се върти около Слънцето в кръг. Средно разстоянието от Земята до нашата звезда е 150 милиона километра.
Преди около 565 милиона години силата на магнитното поле на Земята е намаляла до 10% от днешната. След това по тайнствен начин се е възстановила точно преди Камбрийския взрив на живота.
