Изследователите на Космоса редовно проверяват наличието на живот на Земята – на първо място за калибриране на съществуващи и нововъзникващи научни методи.
През 80-те години на миналия век геофизиците правят изумително откритие: две петна от необичаен материал с размерите на континент са открити дълбоко близо до центъра на Земята – едно под африканския континент и едно под Тихия океан.
Международен екип от учени е издигнал теорията, че животът на нашата планета може да се е зародил в органичната мъгла, която е обгръщала Земята по време на хадейския еон в първите половин милиард години от нейното съществуване.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи значителен напредък в разбирането на въртенето на Земята чрез ротационната динамика.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи значителен напредък в разбирането на въртенето на Земята чрез ротационната динамика.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Изследователите на Космоса редовно проверяват наличието на живот на Земята – на първо място за калибриране на съществуващи и нововъзникващи научни методи.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
През 80-те години на миналия век геофизиците правят изумително откритие: две петна от необичаен материал с размерите на континент са открити дълбоко близо до центъра на Земята – едно под африканския континент и едно под Тихия океан.
Международен екип от учени е издигнал теорията, че животът на нашата планета може да се е зародил в органичната мъгла, която е обгръщала Земята по време на хадейския еон в първите половин милиард години от нейното съществуване.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Водата покрива почти три четвърти от земната повърхност. Но колко вода се крие под кората на планетата? Според изследване от 2021 г.
Изследователите на Космоса редовно проверяват наличието на живот на Земята – на първо място за калибриране на съществуващи и нововъзникващи научни методи.
През 80-те години на миналия век геофизиците правят изумително откритие: две петна от необичаен материал с размерите на континент са открити дълбоко близо до центъра на Земята – едно под африканския континент и едно под Тихия океан.
Магнитните полюси на Земята от време на време сменят местата си. На какво се дължи това? И как тези обрати влияят на живота на Земята?
Международен екип от учени е издигнал теорията, че животът на нашата планета може да се е зародил в органичната мъгла, която е обгръщала Земята по време на хадейския еон в първите половин милиард години от нейното съществуване.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Познаваме Марс като безжизнена, прашна червена планета, но това невинаги е било така. Някога Марс е бил ярък, ако не и зелен свят.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Китайски учени са направили откритие в сърцето на нашата планета: на всеки 8,5 години вътрешното ядро на Земята се колебае около своята ос на въртене.
Многото слоеве на Земята са скрити от погледа. Но какво ще стане, ако можем да минем през центъра на планетата до другата страна?
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи значителен напредък в разбирането на въртенето на Земята чрез ротационната динамика.
Учени картографираха химичния състав на лунната повърхност, съобщи Синхуа. Създадената карта е с висока степен на точност.
Възникването на живота е най-важното и най-загадъчното събитие в историята на Земята. Науката се придвижва стъпка по стъпка към произхода на живота.
През 1642 г. английският свещеник Джон Лайтфут изчислил „точната дата“, когато, според него, бил създаден светът: 17 септември 3928 г.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
