До 12% варира делът на купения и контролирания вот. Това съобщи Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“, представяйки резултатите от наблюдение на местните избори и проучване за почтеността в политиката и доверието на младите в институциите.
Депутати от парламентарната група на „БСП за България“ и представители на неправителствени организации обсъдиха на кръгла маса въпроса за намаляването на партийните субсидии, предаде БГНЕС.
"Корупцията си прилича с импотентността по това, че и двете са интимни процеси. Те не биха могли да бъдат засечени в публичната сфера, по-точно биха могли да бъдат засечени в публичната сфера по изключение.
Гражданите биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или имат информация за такава, до медиите - 24,5 процента, полицията - 20 процента, Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) - 13,5 процента, контролен орган - 10,2 процента и прокуратура - 10,1 процента.
Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати отворено писмо до председателя на Народното събрание и парламентарните групи, във връзка с липсата на прозрачност относно продажбата на „ЧЕЗ България“ ЕАД, съобщиха от Асоциацията.
Значителен ръст на сигналите за контролиран вот в рамките на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. регистрира Асоциация „Прозрачност без граници” в своето осмо поред наблюдение на изборния процес в страната.
"На 26 март имаме възможност да направим своя избор за бъдещия парламент на Република България. Всеки от Вас може да даде своя принос за провеждането на свободни, честни и демократични избори.
В отговор на обществените очаквания за независим граждански мониторинг, от Асоциация „Прозрачност без граници” информират, че ще извършат наблюдение в изборния ден, което обхваща територията на всички избирателни райони в страната.
Западните правителства трябва да увеличат усилията си за борба с корупцията, ако искат да победят джихадистки организации като „Ислямска държава“ и „Боко харам“.
Днес неправителствената организация Transparency International (българско ѝ представителство - „Прозрачност без граници“) представи доклад във връзка с Индекса за възприятие на корупцията (CPI) за 2016 г.
Оказва се, че индексът на България през 2016 година е 41 пункта, като с това страната заема 75-то място в световната класация.
Като организация, която има траен ангажимент към проблемите по превенция и противодействие на корупцията, Асоциация „Прозрачност без граници“ изразява силното си разочарование от факта, че 43-то Народно събрание не успя да постигне консенсус за развитие на антикорупционно законодателство, което да служи като отправна точка за по-системен подход в борбата с корупцията.
Всеки пети българин е давал подкуп при ползване на публични услуги през последните 12 месеца. За сравнение в Румъния всеки трети е бил принуден да дава подкуп, за да получи публична услуга.
Има тенденция за увеличаване на организационните нередности в изборния процес. Това показват предварителните резултати на "Прозрачност без граници" от наблюдението на първия тур на президентските избори и националния референдум.
"На 6 ноември имаме възможност да направим своя избор за бъдещия президент на Република България. Всеки от нас ще може да вземе участие и в националния референдум.
В изпълнение на своята мисия за повишаване на прозрачността и почтеността в управлението на страната, и в частност на изборния процес, Асоциация „Прозрачност без граници” извършва за седми пореден път наблюдение на подготовката и провеждането на избори в страната.
Във връзка с промените в Изборния кодекс, които се обсъждат в настоящия момент в Народното събрание, Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати открито писмо до ръководителя на Комисията по правни въпроси в 43-то Народно събрание и до ръководителите на парламентарните групи, с което Actualno.com разполага.
"Като наблюдател на изборния процес Асоциация „Прозрачност без граници“ внимателно следи подготовката на предстоящите президентски избори и национален референдум.
"Опцията "Не подкрепям никого" е на практика бяла бюлетина". Така програмният директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Ваня Нушева коментира казуса с новата възможност за гласуване на предстоящите президентски избори.
Депутати от парламентарната група на „БСП за България“ и представители на неправителствени организации обсъдиха на кръгла маса въпроса за намаляването на партийните субсидии, предаде БГНЕС.
Значителен ръст на сигналите за контролиран вот в рамките на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. регистрира Асоциация „Прозрачност без граници” в своето осмо поред наблюдение на изборния процес в страната.
"Опцията "Не подкрепям никого" е на практика бяла бюлетина". Така програмният директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Ваня Нушева коментира казуса с новата възможност за гласуване на предстоящите президентски избори.
"На 6 ноември имаме възможност да направим своя избор за бъдещия президент на Република България. Всеки от нас ще може да вземе участие и в националния референдум.
"Корупцията си прилича с импотентността по това, че и двете са интимни процеси. Те не биха могли да бъдат засечени в публичната сфера, по-точно биха могли да бъдат засечени в публичната сфера по изключение.
В изпълнение на своята мисия за повишаване на прозрачността и почтеността в управлението на страната, и в частност на изборния процес, Асоциация „Прозрачност без граници” извършва за седми пореден път наблюдение на подготовката и провеждането на избори в страната.
До 12% варира делът на купения и контролирания вот. Това съобщи Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“, представяйки резултатите от наблюдение на местните избори и проучване за почтеността в политиката и доверието на младите в институциите.
Днес неправителствената организация Transparency International (българско ѝ представителство - „Прозрачност без граници“) представи доклад във връзка с Индекса за възприятие на корупцията (CPI) за 2016 г.
Оказва се, че индексът на България през 2016 година е 41 пункта, като с това страната заема 75-то място в световната класация.
"Като наблюдател на изборния процес Асоциация „Прозрачност без граници“ внимателно следи подготовката на предстоящите президентски избори и национален референдум.
Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати отворено писмо до председателя на Народното събрание и парламентарните групи, във връзка с липсата на прозрачност относно продажбата на „ЧЕЗ България“ ЕАД, съобщиха от Асоциацията.
Западните правителства трябва да увеличат усилията си за борба с корупцията, ако искат да победят джихадистки организации като „Ислямска държава“ и „Боко харам“.
"На 26 март имаме възможност да направим своя избор за бъдещия парламент на Република България. Всеки от Вас може да даде своя принос за провеждането на свободни, честни и демократични избори.
Гражданите биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или имат информация за такава, до медиите - 24,5 процента, полицията - 20 процента, Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) - 13,5 процента, контролен орган - 10,2 процента и прокуратура - 10,1 процента.
В отговор на обществените очаквания за независим граждански мониторинг, от Асоциация „Прозрачност без граници” информират, че ще извършат наблюдение в изборния ден, което обхваща територията на всички избирателни райони в страната.
Всеки пети българин е давал подкуп при ползване на публични услуги през последните 12 месеца. За сравнение в Румъния всеки трети е бил принуден да дава подкуп, за да получи публична услуга.
Има тенденция за увеличаване на организационните нередности в изборния процес. Това показват предварителните резултати на "Прозрачност без граници" от наблюдението на първия тур на президентските избори и националния референдум.
Във връзка с промените в Изборния кодекс, които се обсъждат в настоящия момент в Народното събрание, Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати открито писмо до ръководителя на Комисията по правни въпроси в 43-то Народно събрание и до ръководителите на парламентарните групи, с което Actualno.com разполага.
Като организация, която има траен ангажимент към проблемите по превенция и противодействие на корупцията, Асоциация „Прозрачност без граници“ изразява силното си разочарование от факта, че 43-то Народно събрание не успя да постигне консенсус за развитие на антикорупционно законодателство, което да служи като отправна точка за по-системен подход в борбата с корупцията.