През 2016: Давали сме по-малко подкупи от румънците, плашим се да сигнализираме за корупция

Интересен факт е, че здравеопазването се оказва водещ сектор по даване на подкупи – 16% от участвалите в барометъра казват, че е трябвало да дадат подкуп, а 63% твърдят, че в здравния сектор има проблем да получиш публична услуга и възможност да се стигне до корупционна практика. Невралгична система относно достъпа и прозрачността на улуги си остава и КАТ. Колко точно невралгична - научете в Expert.bg.

Корупцията и атентатите плашат най-много американците

Американците в момента се страхуват най-много от корупция и терористични нападения и най-малко от привидения, клоуни и клюки, заключава...

Прочети повече

Най-малък процент на корупция има в службите, където има регистърни производства.

Заключението на Transpаrеncy International, която е на практика двигателят, стоящ зад Световния корупционен барометър е, че корупцията е ключов проблем в България. Според изследването възприятието за корупция в България е по-високо от средното за ЕС. В ЕС нивото е 32%, докато в България то е 36%. Интересен факт е, че в Румъния процентът е още по-висок – 49 на сто. Авторите на проучването обаче предупреждават, че данните за изследването за Румъния са събирани в момент, в който Румъния имаше големи протести заради пожара в дискоклуб в Букурещ, довел до десетки жертви и падането на румънския премиер Виктор Понта. Заключението на авторите на изследването е, че проблемът с корупцията дава „гориво“ за политическия популизъм и буквално храни популизма.

Иначе политическата власт в България се смята за една от най-корумпираните, наред с публичната администрация. Всеки трети респондент смята, че политическата класа и държавната администрация са корумпирани – т.е. 30%. На трето място като ниво на корупция е посочен бизнесът – 26%. Изводът е, че бизнесът е толкова напред, защото търси чрез корупционни механизми конкурентни предимства в краткосрочен аспект.

42% от участвалите в изследването за България считат, че съдебната система има проблем с корупцията. Това означава обаче имиджът и става въпрос за възприятие, а не пряк опит. За разлика от българската действителност, в регионален мащаб съдебната система е едва на седмо място като усещане за корупция, докато номер едно е политическата система.

Как се борим с корупцията

Експерт: Корупцията е на нива, непоносими за бизнеса

"Беше обявено като очакване да поднесем потресаващи данни за корупцията. Тя продължава да битува в българската среда и икономика, което...

Прочети повече

В България само 22% от хората са готови да отделят време, за да свидетелстват и да помогнат в борбата с корупцията. Само 15% от българите са готови да подат сигнал за корупция, а в Турция процентът е над 60 на сто. Българите не дават сигнали за корупция, защото се страхуват какво ще им се случи, а на второ място като причина е сочена трудността да се докаже случай на корупция (22%). 17% пък казват, че нищо не може да се направи.

През последната година в България има едва 150 стигнали до съда дела за корупция. За сравнение в Испания, Исландия, Великобритания например процентът на граждани, готови да отделят време и усилия в борбата с корупция, като се обърнат към съответните органи, достига до над 80 на сто. Ваня Нушева от Transparency International е категорична, че в посткомунистическите държави има усещане, че сигнал за корупция представлява доносничество.

Основен проблем за достоверна информация при случаи на корупция в големи администрации е липсата на защита за информатори „отвътре“ - най-вече в Източна Европа, но не само.

Целта на Световния корупционен барометър е да предостави достоверна информация как засяга корупцията живота на обикновените граждани. Оценките на барометъра показват какво е нивото на корупция в администрацията, какво е разпространение и предлагане на подкупи, какво е влиянието на лобистки кръгове върху работата на правителствата, каква е оценка за противодействие на държавата и на гражданите.

За тази година в барометъра са участвали 60 000 респонденти от 42 държави. В България участниците са били 1500. Изследването е на Transpаrеncy International и е направено в началото на 2016 година.