В България климатичните промени засилват риска от засушаване и влошаване на качеството на почвите, което поставя под сериозен натиск родните земеделски производители. Увеличаващите се екстремни явления и икономическите предизвикателства трансформират сектора, принуждавайки стопаните да търсят иновации, докато хиляди от тях са принудени да прекратят дейността си.
Повишаването на температурите води до по-бързо изсъхване на почвите по време на безвалежни периоди, като смесеното почвено-атмосферно засушаване има най-негативен ефект върху земеделието.
Пшеницата заема 37% от обработваемата земя в страната, което я прави изключително важна за сектора. Рискът от засушаване през пролетта и лятото засяга най-силно Горнотракийската низина и Черноморското крайбрежие, а през есента зоната на риск се разширява над голяма част от Северна България, което пряко застрашава реколтите.
Още: Ще изчезне ли българската диня от пазара: Защо няма реализация за родните производители? (ВИДЕО)
Екстремните климатични условия силно усложняват прибирането на реколтата от маслодайна роза. Заради растящите температури и бързото изпарение на етеричното масло, розовият цвят се бере в критичен прозорец от едва пет часа – между пет и десет часа сутринта.
Климатичните условия поставят пред изпитания и лозовите насаждения, които изискват специализирани грижи за дълъг период от време, като статистиката показва, че 47% от площите с десертни сортове лозя в страната са на възраст между 10 и 19 години.
За да се справят с климатичните промени, които изискват селекцията на нови растителни сортове заради повишаващите се температури, учените и фермерите се обръщат към иновативни решения. Например, нараства броя на земеделците, които насочват вниманието си към древните сортове култури, които макар и слабо използвани днес, са силно адаптивни. Става въпрос за ръж, леща, бобови култури, които биват селектирани с изкуствен интелект, който обработва огромни масиви от данни от растенията и подбира най-важните им белези, като така помага на земеделеца да ги приспособи към качествата на земята си, предаде БГНЕС.
Източник: Getty Images
Икономически натиск
Натискът върху българското земеделие не е само климатичен, но и силно икономически, притискайки стопанствата до ръба на оцеляването.
Данните на земеделското министерство показват, че само за 3 години (от 2020 до 2023 г.) земеделските стопанства в България са намалели с 25% – от 92 453 на 69 742.
Най-силно засегнати са най-малките ферми, чийто брой се е свил с 30%, докато средният размер на използваната земя в оцелелите стопанства е нараснал с 29%, което индикира мащабно окрупняване.
Животновъдните ферми също бележат драстичен спад, намалявайки от 43 735 през 2020 г. до едва 28 960 през 2023 г.
В същото време конкуренцията от външните пазари се засилва; вносът на стоки от трети страни нараства с 8,5% през 2025 г. спрямо 2024 г., достигайки над 45,1 милиарда лева.
Вносът от Европейския съюз през периода януари – ноември 2025 г. също бележи ръст, като се увеличава с 4% на годишна база до 55,2 милиарда лева.
Тежестта върху земеделците се увеличава допълнително от негативната ценова ножица - през второто тримесечие на 2026 г. цените на селскостопанските продукти у нас падат с 2,64%, докато производствените разходи на фермерите скачат рязко с 8,35%.
