За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
„Вояджър 2“ – най-продължителната мисия на НАСА, изследва Нептун по време на историческа среща на 25 август 1989 г., изпращайки на човечеството първите снимки на планетата отблизо.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Почти нулев е шансът скандалният астероид убиец на градове Апофис да удари Земята, когато се промъкне близо до нашата планета през 2029 г. – дори когато се вземе предвид фактор, който преди това не е бил разглеждан, показва ново изследване.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
Наскоро представено изследване продължава търсенето на неуловимата Девета планета (наричана още Планетата X) – хипотетична планета, която потенциално обикаля във външните части на Слънчевата система и далеч отвъд орбитата на планетата джудже Плутон.
Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Наскоро представено изследване продължава търсенето на неуловимата Девета планета (наричана още Планетата X) – хипотетична планета, която потенциално обикаля във външните части на Слънчевата система и далеч отвъд орбитата на планетата джудже Плутон.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
„Вояджър 2“ – най-продължителната мисия на НАСА, изследва Нептун по време на историческа среща на 25 август 1989 г., изпращайки на човечеството първите снимки на планетата отблизо.
Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
Почти нулев е шансът скандалният астероид убиец на градове Апофис да удари Земята, когато се промъкне близо до нашата планета през 2029 г. – дори когато се вземе предвид фактор, който преди това не е бил разглеждан, показва ново изследване.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
„Вояджър 2“ – най-продължителната мисия на НАСА, изследва Нептун по време на историческа среща на 25 август 1989 г., изпращайки на човечеството първите снимки на планетата отблизо.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета. От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Почти нулев е шансът скандалният астероид убиец на градове Апофис да удари Земята, когато се промъкне близо до нашата планета през 2029 г. – дори когато се вземе предвид фактор, който преди това не е бил разглеждан, показва ново изследване.
Слънчевата система е изпълнена със загадъчни и красиви обекти, но сред тях един гигант изпъква над всички други - Юпитер.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
На 22 юни 1978 г. астрономът Джеймс Кристи от Военноморската обсерватория на САЩ забелязал нещо много странно в снимките на Плутон.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Когато се запитаме коя звезда е най-близо до Земята, повечето от нас с малко закъснение ще съобразят, че всъщност това е Слънцето.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
Наскоро представено изследване продължава търсенето на неуловимата Девета планета (наричана още Планетата X) – хипотетична планета, която потенциално обикаля във външните части на Слънчевата система и далеч отвъд орбитата на планетата джудже Плутон.
Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
От ранна възраст учим, че планетите от нашата Слънчева система променят позицията си, докато обикалят около централна звезда – Слънцето.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Не толкова отдавна по астрономически стандарти звездата HD 7977 прелетяла близо до Слънцето. Вероятно достатъчно близо, за да докосне облака на Оорт.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
