Космическият телескоп Хъбъл е направил 5 снимки на кометата C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн), открита още през 2021 г. Според учените диаметърът ѝ е 130 км, а масата – 500 трилиона тона.
В света има много мистерии и въпроси, на които учените все още не са намерили отговор. Най-загадъчното, необятно и неизследвано място - това е Космосът.
Преди няколко години учените Майкъл Браун и Константин Батигин изложиха хипотезата, че деветата планета от Слънчевата система се върти в много далечна орбита отвъд Нептун.
Близо до повърхността на Меркурий може да има много диаманти. Това предложение е направено от Кевин Кенън от Минното училище в Колорадо на Конференцията за лунни и планетарни науки в Хюстън.
„Вълната на налягане от падащите на планетата астероиди и комети може да трансформира графита в диамант – казва Кенън. – По такъв начин близо до повърхността може да лежат множество диаманти.
Свещеникът и любител-астроном Ричард Бойл от Ватиканската обсерватория и неговите колеги са открили нов обитател на Слънчевата система, обикалящ зад орбитата на Нептун.
Отдавна човечеството се взира в небето и се чуди какво има там. Небето привлича човека, откакто първите проблясъци на съзнанието са се появили в нашия мозък.
Астероид с три луни е открит за първи път в Слънчевата система. Откритието е направено с помощта на нови методи за обработка на изображения и обещава преразглеждане на идеите за еволюцията на астероидите.
Днес Луната е единственото небесно тяло, което човекът действително е помирисал. Астронавтът от „Аполо 17“ Юджийн Сърнън е оценил аромата на образците от нейния прах, когато ги занесъл на борда на спускаемия модул.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Планетолози са установили, че разликите в минералния и химичния състав на скалите на видимото и тъмното полукълбо на Луната се дължат на факта, че голям астероид е паднал на южния му полюс малко след образуването ѝ.
Някои спътници на Юпитер и Сатурн са толкова богати на вода, че тя образува там цели морета. На повърхността на Титан в каналите се леят течни въглеводороди, а най-големият резервоар с течност надхвърля по площ Каспийско море.
Астрономи отново предлагат преосмислянето на определението за планета, за да бъде върнат на Плутон неговият статут. Изследователите са представили своето предложение в изданието Icarus.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
Обект, който може да представлява загадъчната Планета Х, е открил в покрайнините на Слънчевата система британският астроном Майкъл Рован-Робинсън от Лондонския имперски колеж, като анализирал снимки от орбиталната обсерватория IRAS.
Американски учени от Института за изследване на Космоса смятат, че междузвездни обекти от рода на Оумуамуа или кометата Борисов могат да допринесат за формирането на протопланети в звездни системи, подобни на Слънчевата, решавайки един от ключовите проблеми на теорията за образуване на планетите.
Днес Луната е единственото небесно тяло, което човекът действително е помирисал. Астронавтът от „Аполо 17“ Юджийн Сърнън е оценил аромата на образците от нейния прах, когато ги занесъл на борда на спускаемия модул.
Обект, който може да представлява загадъчната Планета Х, е открил в покрайнините на Слънчевата система британският астроном Майкъл Рован-Робинсън от Лондонския имперски колеж, като анализирал снимки от орбиталната обсерватория IRAS.
Свещеникът и любител-астроном Ричард Бойл от Ватиканската обсерватория и неговите колеги са открили нов обитател на Слънчевата система, обикалящ зад орбитата на Нептун.
В света има много мистерии и въпроси, на които учените все още не са намерили отговор. Най-загадъчното, необятно и неизследвано място - това е Космосът.
Отдавна човечеството се взира в небето и се чуди какво има там. Небето привлича човека, откакто първите проблясъци на съзнанието са се появили в нашия мозък.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Астрономи отново предлагат преосмислянето на определението за планета, за да бъде върнат на Плутон неговият статут. Изследователите са представили своето предложение в изданието Icarus.
Някои спътници на Юпитер и Сатурн са толкова богати на вода, че тя образува там цели морета. На повърхността на Титан в каналите се леят течни въглеводороди, а най-големият резервоар с течност надхвърля по площ Каспийско море.
Планетолози са установили, че разликите в минералния и химичния състав на скалите на видимото и тъмното полукълбо на Луната се дължат на факта, че голям астероид е паднал на южния му полюс малко след образуването ѝ.
Близо до повърхността на Меркурий може да има много диаманти. Това предложение е направено от Кевин Кенън от Минното училище в Колорадо на Конференцията за лунни и планетарни науки в Хюстън.
„Вълната на налягане от падащите на планетата астероиди и комети може да трансформира графита в диамант – казва Кенън. – По такъв начин близо до повърхността може да лежат множество диаманти.
Космическият телескоп Хъбъл е направил 5 снимки на кометата C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн), открита още през 2021 г. Според учените диаметърът ѝ е 130 км, а масата – 500 трилиона тона.
Астероид с три луни е открит за първи път в Слънчевата система. Откритието е направено с помощта на нови методи за обработка на изображения и обещава преразглеждане на идеите за еволюцията на астероидите.
Преди няколко години учените Майкъл Браун и Константин Батигин изложиха хипотезата, че деветата планета от Слънчевата система се върти в много далечна орбита отвъд Нептун.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
Американски учени от Института за изследване на Космоса смятат, че междузвездни обекти от рода на Оумуамуа или кометата Борисов могат да допринесат за формирането на протопланети в звездни системи, подобни на Слънчевата, решавайки един от ключовите проблеми на теорията за образуване на планетите.
Базовата температура на Космоса е около минус 270,45 градуса по Целзий – малко над абсолютната нула, точката, в която спира молекулярното движение.
Космическият телескоп Хъбъл е направил 5 снимки на кометата C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн), открита още през 2021 г. Според учените диаметърът ѝ е 130 км, а масата – 500 трилиона тона.
Огнено кълбо, прелетяло в небето над Папуа Нова Гвинея през 2014 г., всъщност е било бързо движещ се обект от друга звездна система.
В света има много мистерии и въпроси, на които учените все още не са намерили отговор. Най-загадъчното, необятно и неизследвано място - това е Космосът.
Преди няколко години учените Майкъл Браун и Константин Батигин изложиха хипотезата, че деветата планета от Слънчевата система се върти в много далечна орбита отвъд Нептун.
Близо до повърхността на Меркурий може да има много диаманти. Това предложение е направено от Кевин Кенън от Минното училище в Колорадо на Конференцията за лунни и планетарни науки в Хюстън. „Вълната на налягане от падащите на планетата астероиди и комети може да трансформира графита в диамант – казва Кенън. – По такъв начин близо до повърхността може да лежат множество диаманти.
От десетилетия втората планета в Слънчевата система остава почти неизследвана – в момента само един спътник, Akatsuki, изследва нашата съседка.
Свещеникът и любител-астроном Ричард Бойл от Ватиканската обсерватория и неговите колеги са открили нов обитател на Слънчевата система, обикалящ зад орбитата на Нептун.
Отдавна човечеството се взира в небето и се чуди какво има там. Небето привлича човека, откакто първите проблясъци на съзнанието са се появили в нашия мозък.
Астероид с три луни е открит за първи път в Слънчевата система. Откритието е направено с помощта на нови методи за обработка на изображения и обещава преразглеждане на идеите за еволюцията на астероидите.
Днес Луната е единственото небесно тяло, което човекът действително е помирисал. Астронавтът от „Аполо 17“ Юджийн Сърнън е оценил аромата на образците от нейния прах, когато ги занесъл на борда на спускаемия модул.
Британски астрофизик от университета в Лестър казва пред New Scientist, че човечеството трябва спешно да започне мисия за изследване на Уран и Нептун.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Планетолози са установили, че разликите в минералния и химичния състав на скалите на видимото и тъмното полукълбо на Луната се дължат на факта, че голям астероид е паднал на южния му полюс малко след образуването ѝ.
Някои спътници на Юпитер и Сатурн са толкова богати на вода, че тя образува там цели морета. На повърхността на Титан в каналите се леят течни въглеводороди, а най-големият резервоар с течност надхвърля по площ Каспийско море.
Изследване на британски и американски учени е представило нови аргументи за съществуването на живот в облаците на Венера.
Астрономи отново предлагат преосмислянето на определението за планета, за да бъде върнат на Плутон неговият статут. Изследователите са представили своето предложение в изданието Icarus.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
Обект, който може да представлява загадъчната Планета Х, е открил в покрайнините на Слънчевата система британският астроном Майкъл Рован-Робинсън от Лондонския имперски колеж, като анализирал снимки от орбиталната обсерватория IRAS.
Американски учени от Института за изследване на Космоса смятат, че междузвездни обекти от рода на Оумуамуа или кометата Борисов могат да допринесат за формирането на протопланети в звездни системи, подобни на Слънчевата, решавайки един от ключовите проблеми на теорията за образуване на планетите.
