Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Противно на конспиративните теории, земното ядро не е кухо. Вместо това плътното, горещо кълбо съдържа цял куп благородни метали, включително платина, рутений и почти цялото злато на планетата.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Хората са организирали живота си около 24 часа, които съставляват денонощието. Но в действителност продължителността на денонощието на Земята – продължителността на цикъла, в който се случват денят и нощта – е средно малко по-кратка: тя продължава приблизително 23 часа, 56 минути и 4 секунди.
Магнитното поле на Земята може да е било също толкова силно преди 3,7 милиарда години, колкото е днес, което измества най-ранната дата за тази защита на планетата с 200 милиона години назад.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Австралийски сеизмолози са анализирали сеизмичните колебания, които са преминали през цялата дебелина на Земята няколко пъти, и са установили, че вътрешният слой на твърдата част от ядрото на планетата има радиус от 650 километра.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Неотдавнашни новини в медиите обрисуваха озадачаваща картина на случващото се под земята - такава, в която земното ядро прави някои много изненадващи и неочаквани неща.
Въртенето на твърдото вътрешно ядро на Земята наскоро почти напълно спряло и може да обърне своята посока. Такова заключение направиха учени от Пекинския университет.
Китайски геолози откриха свидетелства в данните от дългогодишни сеизмични наблюдения на недрата на Земята, че скоростта и посоката на въртене на нейното твърдо вътрешно ядро може да се променят циклично с интервал от 60 – 70 години.
Доскоро се смяташе, че в състава на желязното вътрешно ядро на Земята най-вероятно не присъства кислород. Но в нов експеримент учени са успели да симулират екстремните условия на тази среда и да получат богата на желязо Fe-O сплав, която може да съществува при температури над 2700 градуса по Целзий и налягане от 300 гигапаскала.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Неотдавнашни новини в медиите обрисуваха озадачаваща картина на случващото се под земята - такава, в която земното ядро прави някои много изненадващи и неочаквани неща.
Китайски геолози откриха свидетелства в данните от дългогодишни сеизмични наблюдения на недрата на Земята, че скоростта и посоката на въртене на нейното твърдо вътрешно ядро може да се променят циклично с интервал от 60 – 70 години.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Въртенето на твърдото вътрешно ядро на Земята наскоро почти напълно спряло и може да обърне своята посока. Такова заключение направиха учени от Пекинския университет.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Австралийски сеизмолози са анализирали сеизмичните колебания, които са преминали през цялата дебелина на Земята няколко пъти, и са установили, че вътрешният слой на твърдата част от ядрото на планетата има радиус от 650 километра.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Хората са организирали живота си около 24 часа, които съставляват денонощието. Но в действителност продължителността на денонощието на Земята – продължителността на цикъла, в който се случват денят и нощта – е средно малко по-кратка: тя продължава приблизително 23 часа, 56 минути и 4 секунди.
Противно на конспиративните теории, земното ядро не е кухо. Вместо това плътното, горещо кълбо съдържа цял куп благородни метали, включително платина, рутений и почти цялото злато на планетата.
Доскоро се смяташе, че в състава на желязното вътрешно ядро на Земята най-вероятно не присъства кислород. Но в нов експеримент учени са успели да симулират екстремните условия на тази среда и да получат богата на желязо Fe-O сплав, която може да съществува при температури над 2700 градуса по Целзий и налягане от 300 гигапаскала.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Магнитното поле на Земята може да е било също толкова силно преди 3,7 милиарда години, колкото е днес, което измества най-ранната дата за тази защита на планетата с 200 милиона години назад.