След тежка вечер много хора посягат към зелевия сок с надеждата бързо да се почувстват по-добре. Някои го смятат за чудотворен лек, други – за преувеличена народна мъдрост.
Всеки, който е правил кисело зеле, знае, че понякога резултатът е отличен, а друг път – разочароващ. Често причината не е в зелето или солта, а в начина на подреждане в бидона.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога листата стават твърди, а ароматът – по-слаб от очакваното. Един стар, но малко известен трик решава това изненадващо лесно - добавянето на цяла ябълка в бидона.
Киселото зеле е основа на много зимни ястия, но понякога може да се „развали“ по необичаен начин – да стане лигаво, хлъзгаво и с неприятна консистенция.
Миризмата на зеле по време на готвене може бързо да изпълни цялата кухня и да остане дълго след това. Вместо да проветрявате с часове, има лесен домашен трик с ябълка или резен хляб в тенджерата.
Когато зелето започне да омеква в бидона, това е сигурен знак, че нещо в процеса на ферментация не протича както трябва. Причините може да са различни – от твърде висока температура и неправилно количество сол до неподходящи зелки или замърсена саламура.
След прибирането на зелето, повечето градинари веднага изваждат коренищата и ги хвърлят в компоста. Но опитните градинари знаят, че оставянето на зелеви пънове в земята не е безполезно, а напротив - то е много полезно.
Салата от мариновано зеле може да се приготви вечерта, а на следващия ден е готова за сервиране. Без стерилизация, без дълго чакане и с пълен набор от витамините, съдържащи се в популярния есенен зеленчук.
Прясното зеле е евтино, полезно и подходящо за десетки ястия, но често резултатът не е това, което очакваме – става меко, воднисто или оставя неприятна миризма.
Запазването на откъснатото от градината зеле хрупкаво и свежо до пролетта е лесно. Основното е правилно да се подготвят главите и да се създадат комфортни условия за съхранение на този листен зеленчук.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните салати си остава класиката със зеле и моркови – свежа, хрупкава и винаги на място.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните зимнини си остават пълнените камби със зеле и моркови – цветни, ароматни и винаги носещи вкус на дом.
У дома това ястие е символ на простота и уют: мек ориз, сочни листа зеле и аромат на подправки, който изпълва кухнята. В следващите редове ще ви покажем как да постигнете баланса между вкус и текстура, какви продукти да изберете и как да готвите, така че оризът да остане пухкав, а зелето – крехко и с приятно запечени ръбове.
Запазването на зелето, неговата сочност и хрупкава текстура през цялата зима е възможно само при едно условие - да се избере правилният момент за прибирането на реколтата му.
Когато ви се хапва нещо бързо, ароматно и леко, пърженото прясно зеле е идеален вариант за обяд или вечеря. То се приготвя в една по-дълбока тава или тиган, става с малко продукти и допуска много вариации.
Киселото зеле е основа на много зимни ястия, но понякога може да се „развали“ по необичаен начин – да стане лигаво, хлъзгаво и с неприятна консистенция.
След прибирането на зелето, повечето градинари веднага изваждат коренищата и ги хвърлят в компоста. Но опитните градинари знаят, че оставянето на зелеви пънове в земята не е безполезно, а напротив - то е много полезно.
Миризмата на зеле по време на готвене може бързо да изпълни цялата кухня и да остане дълго след това. Вместо да проветрявате с часове, има лесен домашен трик с ябълка или резен хляб в тенджерата.
Всеки, който е правил кисело зеле, знае, че понякога резултатът е отличен, а друг път – разочароващ. Често причината не е в зелето или солта, а в начина на подреждане в бидона.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога листата стават твърди, а ароматът – по-слаб от очакваното. Един стар, но малко известен трик решава това изненадващо лесно - добавянето на цяла ябълка в бидона.
Когато зелето започне да омеква в бидона, това е сигурен знак, че нещо в процеса на ферментация не протича както трябва. Причините може да са различни – от твърде висока температура и неправилно количество сол до неподходящи зелки или замърсена саламура.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните салати си остава класиката със зеле и моркови – свежа, хрупкава и винаги на място.
Прясното зеле е евтино, полезно и подходящо за десетки ястия, но често резултатът не е това, което очакваме – става меко, воднисто или оставя неприятна миризма.
Салата от мариновано зеле може да се приготви вечерта, а на следващия ден е готова за сервиране. Без стерилизация, без дълго чакане и с пълен набор от витамините, съдържащи се в популярния есенен зеленчук.
Когато ви се хапва нещо бързо, ароматно и леко, пърженото прясно зеле е идеален вариант за обяд или вечеря. То се приготвя в една по-дълбока тава или тиган, става с малко продукти и допуска много вариации.
У дома това ястие е символ на простота и уют: мек ориз, сочни листа зеле и аромат на подправки, който изпълва кухнята. В следващите редове ще ви покажем как да постигнете баланса между вкус и текстура, какви продукти да изберете и как да готвите, така че оризът да остане пухкав, а зелето – крехко и с приятно запечени ръбове.
Запазването на откъснатото от градината зеле хрупкаво и свежо до пролетта е лесно. Основното е правилно да се подготвят главите и да се създадат комфортни условия за съхранение на този листен зеленчук.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните зимнини си остават пълнените камби със зеле и моркови – цветни, ароматни и винаги носещи вкус на дом.
След тежка вечер много хора посягат към зелевия сок с надеждата бързо да се почувстват по-добре. Някои го смятат за чудотворен лек, други – за преувеличена народна мъдрост.
Запазването на зелето, неговата сочност и хрупкава текстура през цялата зима е възможно само при едно условие - да се избере правилният момент за прибирането на реколтата му.
След тежка вечер много хора посягат към зелевия сок с надеждата бързо да се почувстват по-добре. Някои го смятат за чудотворен лек, други – за преувеличена народна мъдрост.
Всеки, който е правил кисело зеле, знае, че понякога резултатът е отличен, а друг път – разочароващ. Често причината не е в зелето или солта, а в начина на подреждане в бидона.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога листата стават твърди, а ароматът – по-слаб от очакваното. Един стар, но малко известен трик решава това изненадващо лесно - добавянето на цяла ябълка в бидона.
Киселото зеле е основа на много зимни ястия, но понякога може да се „развали“ по необичаен начин – да стане лигаво, хлъзгаво и с неприятна консистенция.
Жилавото зеле може да превърне всяка зимна рецепта в кулинарно предизвикателство, особено когато планирате сарми, задушено зеле или зеленчукови яхнии.
Зимата сякаш зове за богати аромати и домашен уют, а свинското със зеле е една от онези класики, които стоплят масата и настроението.
Миризмата на зеле по време на готвене може бързо да изпълни цялата кухня и да остане дълго след това. Вместо да проветрявате с часове, има лесен домашен трик с ябълка или резен хляб в тенджерата.
Когато зелето започне да омеква в бидона, това е сигурен знак, че нещо в процеса на ферментация не протича както трябва. Причините може да са различни – от твърде висока температура и неправилно количество сол до неподходящи зелки или замърсена саламура.
След прибирането на зелето, повечето градинари веднага изваждат коренищата и ги хвърлят в компоста. Но опитните градинари знаят, че оставянето на зелеви пънове в земята не е безполезно, а напротив - то е много полезно.
Салата от мариновано зеле може да се приготви вечерта, а на следващия ден е готова за сервиране. Без стерилизация, без дълго чакане и с пълен набор от витамините, съдържащи се в популярния есенен зеленчук.
Прясното зеле е евтино, полезно и подходящо за десетки ястия, но често резултатът не е това, което очакваме – става меко, воднисто или оставя неприятна миризма.
Зелето е популярен и любим на мнозина зеленчук.Тое истинско съкровище за нашето здраве. Ползите му за организма е трудни да бъдат подценени.
Запазването на откъснатото от градината зеле хрупкаво и свежо до пролетта е лесно. Основното е правилно да се подготвят главите и да се създадат комфортни условия за съхранение на този листен зеленчук.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните салати си остава класиката със зеле и моркови – свежа, хрупкава и винаги на място.
Есента у нас винаги мирише на пазари, туршии и споделени истории край масата. Сред най-обичаните зимнини си остават пълнените камби със зеле и моркови – цветни, ароматни и винаги носещи вкус на дом.
Пилето със зеле е ястие, което всички познаваме, но малките детайли го превръщат от “ежедневно” в запомнящо се.
У дома това ястие е символ на простота и уют: мек ориз, сочни листа зеле и аромат на подправки, който изпълва кухнята. В следващите редове ще ви покажем как да постигнете баланса между вкус и текстура, какви продукти да изберете и как да готвите, така че оризът да остане пухкав, а зелето – крехко и с приятно запечени ръбове.
Запазването на зелето, неговата сочност и хрупкава текстура през цялата зима е възможно само при едно условие - да се избере правилният момент за прибирането на реколтата му.
Когато ви се хапва нещо бързо, ароматно и леко, пърженото прясно зеле е идеален вариант за обяд или вечеря. То се приготвя в една по-дълбока тава или тиган, става с малко продукти и допуска много вариации.
Ако искате култури, които не са твърде взискателни, зеленото и лилавото зеле са идеални за тази цел. Зеленото зеле, Brassica oleracea var.
