Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 април 2026 г.
Обратът е факт: Петролът премина критична граница и анализаторите вече чертаят нов сценарий
Цената на петрола продължи да се повишава на фона на липсата на напредък в преговорите между САЩ и Иран, както и заради продължаващите ограничения върху търговските потоци през Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните доставки на суров петрол, предаде Ройтерс.
Базовият сценарий за икономическото развитие на България през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив.
Съществува реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели на страната, ако не бъдат предприети своевременни корективни действия, а рязкото влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет по повод нарастването на бюджетния дефицит на България.
Повишаване на националния праг у нас за плащания в брой от 5000 евро на 10 000 евро ще намали административната тежест за бизнеса и ще избегне възможността българските предприятия да изпаднат в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо фирмите в други страни от Европейския съюз (ЕС).
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 11 март 2026 г.
Решено: МАЕ освобождава най-голямото количество петролни резерви в историята си
Международната агенция за енергията (МАЕ) обяви освобождаване на 400 млн. барела петрол от резервите си Това съобщи ръководителят на МАЕ Фатих Бирол в специално изявление, предавано онлайн на страницата на организацията.
Увеличение с 25 на сто на световната цена на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене.
„Проблемът затова да няма Бюджет 2026 е политически и нарушеното доверие във всяка една област. Доверието е нарушено, защото се натрупват грешни решения – прави се една грешка и после вместо да се коригира, тя се запушва“.
Фискалният съвет (ФС) дава много критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Това се посочва в негово становище за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., основано на наличните данни към края на годината.
Наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано. Общата картина сочи висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса.
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. "удължителен бюджет“) създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.
Новият Бюджет 2026 разчита на много оптимистични прогнози от висок растеж и много пари от ЕС, но има съществен риск от надценяване на приходите с 3,5–4,7 млрд. евро.
Фискалният съвет на България препоръча да се преработи проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и проекта на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година.
Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната, а през последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти.
Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи по новите варианти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., като направените за първоначалните проектобюджети.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата.
Фискалният съвет на България препоръча да се преработи проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и проекта на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година.
Новият Бюджет 2026 разчита на много оптимистични прогнози от висок растеж и много пари от ЕС, но има съществен риск от надценяване на приходите с 3,5–4,7 млрд. евро.
Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната, а през последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата.
Наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано. Общата картина сочи висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 април 2026 г.
Обратът е факт: Петролът премина критична граница и анализаторите вече чертаят нов сценарий
Цената на петрола продължи да се повишава на фона на липсата на напредък в преговорите между САЩ и Иран, както и заради продължаващите ограничения върху търговските потоци през Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните доставки на суров петрол, предаде Ройтерс.
Фискалният съвет (ФС) дава много критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Това се посочва в негово становище за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., основано на наличните данни към края на годината.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 11 март 2026 г.
Решено: МАЕ освобождава най-голямото количество петролни резерви в историята си
Международната агенция за енергията (МАЕ) обяви освобождаване на 400 млн. барела петрол от резервите си Това съобщи ръководителят на МАЕ Фатих Бирол в специално изявление, предавано онлайн на страницата на организацията.
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. "удължителен бюджет“) създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.
Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи по новите варианти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., като направените за първоначалните проектобюджети.
Повишаване на националния праг у нас за плащания в брой от 5000 евро на 10 000 евро ще намали административната тежест за бизнеса и ще избегне възможността българските предприятия да изпаднат в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо фирмите в други страни от Европейския съюз (ЕС).
Увеличение с 25 на сто на световната цена на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене.
Съществува реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели на страната, ако не бъдат предприети своевременни корективни действия, а рязкото влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет по повод нарастването на бюджетния дефицит на България.
„Проблемът затова да няма Бюджет 2026 е политически и нарушеното доверие във всяка една област. Доверието е нарушено, защото се натрупват грешни решения – прави се една грешка и после вместо да се коригира, тя се запушва“.
Базовият сценарий за икономическото развитие на България през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив.
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 23 април 2026 г. Обратът е факт: Петролът премина критична граница и анализаторите вече чертаят нов сценарий Цената на петрола продължи да се повишава на фона на липсата на напредък в преговорите между САЩ и Иран, както и заради продължаващите ограничения върху търговските потоци през Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните доставки на суров петрол, предаде Ройтерс.
Базовият сценарий за икономическото развитие на България през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив.
Съществува реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели на страната, ако не бъдат предприети своевременни корективни действия, а рязкото влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет по повод нарастването на бюджетния дефицит на България.
В контекста на нарастващите цени на горивата, призивите за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) придобиват популярност.
Повишаване на националния праг у нас за плащания в брой от 5000 евро на 10 000 евро ще намали административната тежест за бизнеса и ще избегне възможността българските предприятия да изпаднат в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо фирмите в други страни от Европейския съюз (ЕС).
Редакционният екип ви представя най-важните икономически новини за изминалия ден, 11 март 2026 г. Решено: МАЕ освобождава най-голямото количество петролни резерви в историята си Международната агенция за енергията (МАЕ) обяви освобождаване на 400 млн. барела петрол от резервите си Това съобщи ръководителят на МАЕ Фатих Бирол в специално изявление, предавано онлайн на страницата на организацията.
Увеличение с 25 на сто на световната цена на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене.
Фискалният съвет (ФС) определя като положителна стъпка ранното приемане на удължителния бюджет от страна на Министерския съвет.
Ако след втория удължителен бюджет, се наложи да има трети такъв, тогава ще има проблем и няма как да бъде удължен бюджетът.
„Проблемът затова да няма Бюджет 2026 е политически и нарушеното доверие във всяка една област. Доверието е нарушено, защото се натрупват грешни решения – прави се една грешка и после вместо да се коригира, тя се запушва“.
Фискалният съвет (ФС) дава много критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Това се посочва в негово становище за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., основано на наличните данни към края на годината.
Наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано. Общата картина сочи висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса.
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. "удължителен бюджет“) създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.
Новият Бюджет 2026 разчита на много оптимистични прогнози от висок растеж и много пари от ЕС, но има съществен риск от надценяване на приходите с 3,5–4,7 млрд. евро.
„Както правителството падна под натиска на протестите, така може да се тръгне и в друга посока, ако на някого му хрумне нещо.
Фискалният съвет на България препоръча да се преработи проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и проекта на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година.
Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната, а през последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти.
Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи по новите варианти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., като направените за първоначалните проектобюджети.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата.
"От 1998 година насам бюджетът има една и съща конструкция, която позволява да се правиш на добър и щедър. Въпрос на време е бюджетът да гръмне".
