Базовият сценарий за икономическото развитие на България през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив. Той се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа, дължащо се на класически шок на предлагането, подобен на този от 70-те години на миналия век. Това се посочва в прогноза на Фискалния съвет за 2026 г.
Реалистичен сценарий
В базовият сценарий се посочва още, че шокът в предлагането е събитие, което внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга. Тази внезапна промяна засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе до стагфлация поради комбинацията от растящи цени и спадащо производство.
Още: България е силно изложена на външни ценови шокове: Управителят на БНБ с предупреждение
Реалистичната прогноза се основава на ключовото предположение, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен, продължаващ най-много до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.
При този сценарий от Фискалния съвет прогнозират реален растеж на БВП от 2,5 на сто за 2026 г.
Още: Сериозно поскъпване на петрола ще е шок за България: Анализ на Фискалния съвет
Песимистичен сценарий
Този сценарий предполага, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на годината. Смущенията в доставките на тези суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
При този сценарий от Фискалния съвет прогнозират реален растеж на БВП от 1,9 на сто за 2026 г.
Силно песимистичен сценарий
Този сценарий е вероятен при предположението за по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. Освен логистичните затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г. Вследствие на това несигурността на международните финансови пазари е по-изразена и продължителна, което допълнително засилва негативните икономически ефекти. Предпоставките, на които се основава този сценарий, са, че нашите водещи търговски партньори ще преживеят продължителна и задълбочаваща се стагнация, съпътствана от фискални кризи, ревизия в посока надолу на плановете за частни инвестиции и изплащане на минимални траншове по ПВУ.
При този сценарий от Фискалния съвет прогнозират реален растеж на БВП от 0,5 на сто за 2026 г.
