Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. "удължителен бюджет“) създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната. Това се посочва в коментар на Фискалния съвет (ФС) по темата. По своята правна и икономическа същност този тип законодателен акт следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон, смятат от ФС.
За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика. Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет, е позицията на ФС.
Още: И Франция остана без бюджет за 2026 г.
Рискове при разходната част
Законът предвижда фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 1213 лв. (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в публичния сектор. Фискалният съвет обръща внимание на следните критични точки:
• Прекомпенсация на доходите: Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани, като ръстът им достигна около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.
• Методологически грешки при индексацията: Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация.
• Референтна база: Макар логиката да сочи към използване на местната потребителска кошница (CPI), в контекста на членството в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).
Още: Решено: Влизаме в еврозоната с удължителен бюджет. Заплатите ще се индексират според инфлацията
• Прогнозен подход: Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.
Увеличението на заплатите с 10% в публичния сектор генерира допълнителен структурен разход от 840 млн. евро. При използване на по-умерена индексация (около 5%), допълнителният натиск върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец.
Рискове при приходната част
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро. Предизвикателствата произтичат от:
1. Зависимост от свръхоптимистични прогнози за икономически растеж.
2. Несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.
Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. изпълнява краткосрочната си функция по осигуряване на финансовата непрекъсваемост на държавата. В същото време той създава структурно напрежение във фискалната рамка, като въвежда постоянни разходи чрез инструмент с временен характер.
Практиката до момента показва, че разпоредбите на чл. 87 от ЗПФ функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. Прилагането на политики чрез т.нар. „удължителен бюджет“ създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие, коментират от ФС.
