Милиони физиономии на лични карти, шофьорски книжки и куп други документи със снимки на различни хора минават през ръцете и очите на граничните служители, на полицаите, служители по сигурността, криминалисти, портиери, учители, и всякакви други професионалисти, чиято работа е свързана с други хора. В критични ситуации е ключово да бъде взето правилно решение – например за разпознаване на нападател по видеокамери с частично открито лице. Милиони хора са изправени пред реалната възможност да загубят работата си ако не реагират правилно и не разпознаят човека срещу себе си.
Един прост „хак“ може да промени живота на хората, които нямат фотографска памет за лица. В проучване, публикувано днес, учените от UNSW доказват, че фокусирането върху ушите на човека и определени белези на лицето подобряват точността на разпознаване с 6 процента.
Макар и скромно на пръв поглед, това е значително увеличение, защото дори опитен персонал за идентифициране на лица може да сбърка до един на всеки двама, когато става въпрос за сравняване на снимки с непознати лица.
В новото си изследване в Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory and Cognition, учените от UNSW описват как кратък онлайн курс за обучение, който те са разработили, е научил хората да правят точно обратното на това, което повечето курсове за разпознаване на лица ще ви научат.
Вместо да се фокусират върху лицето, което е и обичайният начин, по който човешкият мозък обработва лицата, участниците бяха насочени да разгледат две специфични области на лицето, които се оказаха най-силните диагностични характеристики – ушите и белези като бенки, лунички, пъпки и окосмяване.
"Оказва се, че разделянето на лицето на части като пъзел, е полезна стратегия при съпоставянето на непознати лица. Това е нещо, което само малък брой специалисти по разпознаване на лица са обучени да правят", казва водещата в изследването д-р Алис Таулър и допълва, че ушите и белезите на лицето съдържат най-много информация за самоличността от всички останали черти на лицето.
За да тестват тази хипотеза, д-р Таулър и нейният изследователски екип провежда експеримент: група хора е разделена на две и на едната е казано да се фокусира върху ушите и белезите на лицето, а на другата – върху формата на лицето и устата. До края на обучението участниците в първата група показва 6% подобрение в способността да разпознаят непознати лица, докато тези, фокусирани върху формата на лицето и устата, не отбелязват напредък в разпознаването.
