България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
Забравеният празник на България на 6 декември
6 декември (Никулден) е обявен за Ден на дарителя в България в памет на шуменския благодетел Нанчо Попович.
Нанчо Пенев Попович (1818–1883) е виден български общественик и дарител, роден в Шумен в заможното семейство на кожухаря Пеню Попович, който се е ползвал с изключителен респект и уважение пред османските власти. Нанчо Попович получава добро образование, като първо учи църковнославянски, а по-късно завършва гръцко училище, където отлично усвоява гръцки език и изучава произведенията на антични автори като Херодот и Омир.
Прочетете също: 5 декември в историята на България: Изстрадана кървава победа, град Елена празнува
След учението си, Нанчо започва работа при чорбаджи Харалан и бързо се доказва като успешен търговец. Скоро започва да търгува директно със стоки от Цариград, успявайки да се утвърди като един от водещите търговци в Шумен.
През 1845 г. емигрира в Букурещ, Румъния. Причина за напускането му е връзката му с туркиня. Тя му поставила ултиматум да смени вярата си, за да стане негова съпруга. Нанчо отказва и след отказа му последвали проблеми в дейността му. Това става причина той да емигрира в Букурещ. Там продължава да се занимава с търговия, като работи с Христо Георгиев, брат на Евлоги Георгиев, доказвайки се като честен и трудолюбив.
Вижте още: 3 декември: Паметна дата за българската армия и българския герб
След 30 години в изгнание, през 1875 г. Нанчо Попович се връща в Шумен и строи нова къща на мястото на бащиния си дом. За втори път се завръща в родния си град през 1882 г., където прекарва цялата зима. По време на престоя си там той многократно подчертава нуждата от построяване на подходяща сграда за Девическото училище в града. Нанчо Попович умира в Румъния през 1883 г.
Но една година преди смъртта си, той успява да състави завещание. Основната му воля е да дари 20 000 наполеона за построяване на сграда за Девическото училище в Шумен, което да носи името „Нанчово“. Останалите средства са оставени на влог, като желанието на търговеца е лихвите от влога да се ползват за поддръжка на училището. В завещанието си той изявява желание тленните му останки да бъдат пренесени и погребани в родния му град.
Желанието му е изпълнено - на 15 септември 1895 г. костите му са пренесени в Шумен с тържествена церемония, а пред новопостроеното училище е издигнат негов бюст-паметник, изработен в Париж.
Прочетете също: 4 декември: Паметен ден за Конституцията на България
