"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
„Образованието е най-голямото богатство, което никой не може да ти отнеме“. Може би много от вас са чували тази максима, която в голяма степен е вярна. Да, образованият човек може да постигне много в този живот – да има хубава работа, да изкарва много пари, да си позволи той и семейството му да живеят в лукс и какво ли още не. Толкова за академичното образование. Има обаче и друг вид образование – чисто човешкото. То се нарича възпитание и идва от средата – родителите, близките, приятелите. То учи човек как да се държи в обществото и какво означават думите „уважение“, „морал“ и „ценности“. Според мен възпитанието е по-важното от образованието. Защото ни учи да бъдем човеци.
В последните години всички ставаме свидетели на следния феномен – светът се напълни с образовани и богати хора, които обаче не се държат човешки с останалите. А това е голям проблем, тъй като става въпрос за самозабравяне. За лошото възпитание винаги са виновни родителите. Това обаче може да се промени благодарение на усилията на хората, които не са забравили кои са и откъде са тръгнали.
Детството на Марк Шварцер в Австралия не е никак лесно
Марк Шварцер е роден на 6 октомври 1972 година в едно от предградията на Сидни - Северен Ричмънд. Родителите му Ханс-Йоаким и Дорис са германски имигранти, които пристигат в Австралия малко преди той да се роди. Още от малък Марк се запалва по спорта и играе футбол, ръгби, водна топка и баскетбол. Детството му обаче не е никак леко. Причината е, че той е чужденец.
„Когато си чужденец, може да имаш големи трудности. Аз израснах в предградията на Сидни. В моето училище от 1000 деца имаше 10, които бяха с европейски корени. Наричаха ни „wogs” (б.а. - обидна австралийска дума за имигрант, особено от Южна Европа). Затова и когато се деляхме за футбол, едните бяха от австралийския отбор, а другите от имигрантския“, разказва Шварцер.
Вратарят се превръща в истинска легенда в Англия
На 19-годишна възраст Марк, който играе като вратар, подписва професионален договор с австралийския Маркони Сталиънс. Тук той отново се сблъсква с дискриминация. Клубът е основан като отбор на италианското малцинство в Сидни, а Шварцер не се вписва. „Беше много трудно. Изведнъж не бях италианец, не бях и австралиец. Бях германец, който бе оставен отстрани, тъй като не бях от тяхното общество. Но всичко в този живот изисква време. Трябва да заслужиш уважението на хората и да се представяш на високо ниво. Чак тогава те ще те приемат“.
През 1994 година кариерата на Шварцер го отвежда в родината на неговите родители – Германия. Там той пази за тимовете на Динамо Дрезден и Кайзерслаутерн. Марк се представя отлично и започва да получава повиквателни за националния отбор на Австралия. През февруари 1997-ма той преминава в Мидълзбро, където се превръща в истинска легенда. До края на кариерата си, през 2016-та, носи екипите на Фулъм, Челси и Лестър Сити като се утвърждава като един от най-качествените вратари в Англия. Шварцер изиграва и 109 мача за Австралия като представя страната на световните първенства през 2006-та и 2010-та.
„Будителят“ Марк Шварцер
Бляскавата кариера на Марк Шварцер на футболния терен обаче бледнее пред тази на „будителя“ Марк Шварцер. През 2007 година вратарят заедно със своя приятел журналист Нийл Монтаня-Уолъс написва детската книжка „Мегс и футболните деца“. Тя разказва за историята на 10-годишния Едуард Морисън, който се мести със семейството си от Англия в Австралия. Там той няма приятели и няма футболен отбор, в който да практикува любимия си спорт. В крайна сметка Мегс успява да се сприятели с няколко деца, за да създадат техен тим. Треньорът пък, който е чистач в тяхното училище, е имигрант от Унгария. Той се наема да тренира малчуганите, тъй като преди години е играл футбол в родината си заедно с легендата Ференц Пушкаш.
Книжката е предназначена за деца между 9 и 14 години, както и за техните родители, баби, дядовци, каки и батковци, които да им я четат. Тя веднага става хит в Австралия като още в първите месеци са продадени над 15 000 копия. Любопитното е, че книжката, дори и художествена измислица, е тясно свързана със своите автори и техните семейства. Причината е, че съпругата на Шварцер Палома е наполовина испанка, наполовина филипинка. Нийл Монтаня-Уолъс е наполовина шотландец и наполовина англичанин, а съпругата му Вал е от италиански произход.
„Твоята задача като родител!“
Приключенията на Мегс в битката му да бъде приет в новата среда стават изключително популярни в Австралия. Затова и Шварцер и Монтаня-Уолъс създават поредица от пет книжки.
„Сега вече знаем, че можем да използваме книгите като платформа, на която да поставим важни въпроси. Въпроси, които вълнуват не само децата, но и възрастните, които ще им четат историите. Най-големият проблем за децата в днешно време е, че родителите им не поемат достатъчно отговорност за тях и тяхното развитие като човешки същества. Те просто искат децата да не им се пречкат, да са в другата стая и да играят Плейстейшън. Родителите са щастливи, че децата ходят на училище и си мислят, че там те се образоват“.
„Но училищата не са предвидени, за да учат децата на всекидневни отговорности, на начин на живот, на уважение към околните и на морални ценности. Това е твоята задача като родител. Ти трябва да образоваш своето дете по тези въпроси, за да може, когато то отиде в училище, да получи така необходимото академично знание“, разказва Марк Шварцер.
Шварцер спечели сърцата на цяла Австралия
В своята кариера на футболист Марк Шварцер не печели много трофеи. С работата си извън терена обаче той печели сърцата на цяла Австралия. През 2009-та вратарят е отличен с почетния орден на страната, както за заслугите си на игрището, така и за работата му като член на Върховния комисариат на ООН за бежанците – нещо, с което е тясно свързан.
Именно така ще остане Шварцер в историята на Австралия – като момчето, което дойде от далечна страна, за да се превърне в легенда на местния футбол, но също така и да изгради у младите хора разбирането какво означават думите „уважение“, „морал“ и „ценности“.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Джентълменът на терена, който изигра над 600 мача без да получи жълт или червен картон
