Ципрас – началото на края или краят за ново начало?

В случая, спокойно може да се каже, че "Сириза" и Алексис Ципрас изпитаха на гърба си българската поговорка "храни куче да те лае". А определено не заслужаваха чак такава загуба, още по-малко от "Нова демокрация".

Кои всъщност са "Нова демокрация"? Грубо казано, заедно със социалистите от ПАСОК, това бяха двете партии, които си играеха на ГЕРБ – БСП в Гърция. И точно по времето на ПАСОК Гърция де факто си постла за дълговата криза. Тогава, в периода 2000-2001 година, за да успее Гърция да влезе в еврозоната, правителството на Константинос Симитис прави счетоводен трик с помощта на една от големите американски инвестиционни банки Goldman Sachs. Тогава гръцкото правителство прикрива 15 млрд. долара дълг, за да изглежда поне на книга, че влиза в критериите от Маастрихт за член на еврозоната – максимум 3% бюджетен дефицит и 60% публичен дълг.

Как става - чрез сложни финансови инструменти, предложени от Goldman Sachs, Гърция "скрива" 15-те млрд. долара дълг, като преобръща свои десетгодишни държавни облигации в суапове. Облигациите са оценени в долари и йени, но биват преобърнати в евро, за да се спазят Маастрихтските критерии. За непосветените - суапът е вид дериват и представлява основната защита срещу кредитен риск – купувачът на суапа плаща на продавача, който трябва да го обезщети в случай на просрочие. А дериватът е финансов инструмент, чиято стойност е производна на стойността на даден актив. Вместо обаче да търгуват със самия актив, участниците на пазара се договарят за обмяна на пари, активи или друга стойност в някакъв бъдещ момент.

Обмяната на гръцки облигации става като се използва т.нар. историческа лихва – механизъм, който води до намаляване на дълга. Отделно обаче се фиксира и доходност за обслужване на дълга, която е в две форми – фиксиран и плаващ курс. Дължимото се изчислява на базата на спекулативно количество дълг – например базата е 1 млн. долара, което значи, че доходността (лихвата), независимо дали е фиксирана или плаваща, се умножава по 1 млн. долара. В случая с Гърция базата е 15 млрд. долара – близо пет пъти повече, отколкото е размерът на самия заем, взет от Goldman Sachs в замяна на гръцките облигации! През 2003 година става ясно, че първоначално сделката с Goldman Sachs носи сваляне на гръцкия дълг с 2%. Но за да плати главницата от 2,8 млрд. евро на американската банка, Атина прави нов суап, който е обвързан с друга лихва – доходността по самите гръцки книжа, която е свързана с инфлацията в страната. А с годините тя расте, т.е. върху главницата се качва непрекъснато по-голяма лихва.

Цялата тази история я припомням, защото веднага след като на еврозоната ѝ стана ясно какво се случва – далеч преди световната финансова криза, на власт в Гърция дойде "Нова демокрация" - с премиер Костас Караманлис. И той си остана на власт до 6 октомври, 2009 година, когато вече беше кристално ясно накъде тръгва Гърция – поне за експертите. По ирония на съдбата, на мястото на Караманлис дойде ПАСОК, но по средата на мандата работата вече стана такава, че трябваха заеми от ЕС, МВФ и Световната банка.

Парадоксът на Европа - като България

Следящите крамолите или казано по европейски преговорите за най-апетитните постове в европейските институции със сигурност са направили...

Прочети повече

Алексис Ципрас и "Сириза" дойдоха на власт в началото на 2015 година и всъщност Ципрас успешно преведе Гърция през трите спасителни програми. Той успя да стабилизира нещата дотам, че Гърция да си позволи мерки като това да увеличава пенсии и да не разпрострира данъчното бреме върху повече хора. Всъщност Гърция де факто се отърва от МВФ през тази година. Но Ципрас загуби.

Дори бърз поглед на резултатите показва ясно – младите, т.е. до 24 години, предпочитат "Сириза", с около 8% пред "Нова демокрация". Само че по-възрастните, над 55 години и в пенсия, гласуват за "Нова демокрация" - с между 10 и 13% пред „Сириза“. Лесно можем да се досетим защо – пенсиите не са като преди. Няма и защо да се учудваме – та при Brexit стана същото, по-възрастните гласуваха Великобритания да излезе от ЕС.

Именно положението с младите обаче подсказва, че "Сириза" има на какво да се надява. В двуполюсна система, където сякаш "Нова демокрация" и ПАСОК изглеждаха вечни, сега социалистите са толкова далеч назад, че трябва да правят коалиции с още по-маргинални партии, за да имат приличен процент и все пак да влизат в парламента. Но бъдещето е на тези, които припознават младите. Остава да видим дали "Сириза" ще прояви търпението да обере тези плодове – защото младите често са нетърпеливи.

Автор: Ивайло Ачев