Европисарушките няма да помогнат на България

За пореден път еврочиновник обяснява какви сме отличници в усвояването на европейски средства, без обаче дори да повдига и с милиметър килима, за да се види мръсотията отдолу. А тя вони и смърди – за всеки, който не си е сложил щипка на носа.

Местан и законът на омертата

Бившият председател на ДПС е поредният политик, който забелязва мафиотските обвързаности чак след като се окаже извън играта. Местан ня...

Прочети повече

Точно преди коледните празници проучване на Българската стопанска камара (БСК) показа следната картина – българският бизнес масово бяга от еврофондовете. Повтарям – масово. Статистиката сочеше, че 30% от участвалите в допитването компании въобще не искат да имат нещо общо с еврофондове, а други 25% се отказват да кандидатстват като видят процедурите – твърде сложни и тежки са.

Кой тогава усвоява евросредства? Въобще да задавам ли този въпрос или можете сами да се сетите? За икономиката, която още не е на Пеевски, „усвояване” се превърна отдавна в синоним на „крадене”. Само преди малко над седмица Нова телевизия показа как Людмил Духлевски, шеф в „Строителен надзор”, разказва за далаверите точно по инфраструктурни проекти – тези, които са вечната гордост на премиера ни и по които се "усвояват" най-много евросредства. Имало проекти с евросредства за милиони – за 400 млн. например, които само са отчетени, но дори не са започнали, откровеничеше Духлевски пред скритата камера.

При такива крещящи примери, на поредното лъскаво събитие, идва поредният лъскав брюкселски чичко, който говори поредните си излъскани клишенца. Хората го чуват чрез медиите и си мислят – абе ние да не живеем в някой друг свят? Йоханес Хан ли се сблъсква всеки ден с „държавната машина” като предприемач в България, та коментира? Той ли е наясно колко от най-апетитните обществени поръчки при кого и как отиват? Защо не поговори за съдебната ни система – комисар по разширението е, не би трябвало да знае много-много за еврофондовете, но ги коментира, защо да не изкоментира и прокуратурата ни, съдиите ни? Да продължи с депутатите ни, с министрите. Но и това е достатъчно – щом чуя, че са ни в ред публичните финанси, такива като Хан директно минават в графата „Recycle Bin”.

Когато България влезе в ЕС, милиони българи се надяваха, че ЕС „ще ни оправи”. Надявахме се, че Брюксел ще постави с твърда ръка и в релси нашенската байганьовщина. Мислехме, че ще има европейско превъзпитание на мутрагенщината ни. Е, няма да стане - сами трябва да го направим. Защото „цивилизованите” очакват ти сам да ги свършиш тези неща, след като ти се намекне да го сториш. Повтарям – намекнеш. Това е стилът на Брюксел – да посочва, да намеква, но не и да тропва по масата. Защото единна Европа няма – има 28 държави, все още с общи икономически, но не и политически интереси. А когато парите не се капитализират в ценности, тогава провалът е неиминуем. Когато няма единство, няма сполука. Казал го е пак хан – не Йоханес, а Кубрат. У нас единство няма, защото едни искат да яхат други завинаги. Затова и усвояваме, а не градим. Затова седим, а не вървим. А Ханоподобните ще си останат просто едни писарушки, на които дори не трябва да им се дава думата.

Булгар-Булгар - как да не празнуваме в чужбина!

Много вода изтече отпреди четвърт век, когато българите по летищата и в супермаркетите на света можеха да се забележат и от сателит. Т...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев