Протести на родителите срещу задължителното предучилищно образование, настояване за домашно обучение, пияна учителка в клас, сигнали за бомба по-чести от училищния звънец...
С тези теми са свързани новините за българското образование през последните седмици. Т.е. с всичко друго, но не и със самото образование. Като капак отидох на две родителски срещи – на 2-ри и на 8-ми клас, т.е. срещнах се очи в очи с проблема.
С проблема, свързан с отношението на днешните ученици към учителите, с проблема с дисциплината в клас... изобщо с проблема, наречен „образование”.
Когато по време на родителската среща на учениците от 2-ри клас класната ръководителка помоли да коментират дисциплината на децата, няколко родители „скочиха” – нямало какво да се коментира, то се знаело кои са тези деца, какво можело да се направи...
На родителската среща на 8-ми клас в едно от най-елитното училище в София отново имаше едно НО – дисциплината, най-вече в отношението на децата към учителите и поведението им по време на час, на иначе изключително интелигентни и дори грамотни деца.
И понеже двете събития бяха последователни, си помислих, че може би именно това бягане от проблема и нежелание да се обсъждат проявите на децата още във втори клас, прави неконтролируеми нещата в 8-ми.
После веднага се сетих за учителката, която пяла в час в алкохолно опиянение и която отнесе толкова много хули. По-късно пък се оказа, че жената сама гледа трите си деца с учителската си заплата.
И дойде ред на въпроса – яйцето или кокошката. Учителите или учениците са виновни. Родителите или системата?
И сигурно може да се спори до безкрай, изтъквайки доводи като ниските заплати на учителите, лошите условия на труд, непоносимите ученици, незаинтересоваността на техните родители за възпитанието им, липсата на изграждане на имидж и уважение към институцията – училище, и какво ли още не...
Но сред всички тези фактори едно тихичко гласче събира сетни сили да бъде чуто – къде е светостта и ценността на образователния процес. Това, което би накарало учителите да дават всичко от себе си, за да научат децата и тези деца, които въпреки желанието за игра и надигащите се хормони, ще стоят мирни и тихи и ще слушат в час.
И явно всичко идва от ценностната система, а детето изгражда своята ценностна система в семейството, по примера на родителите си. Именно там се формира отношението на бъдещия ученик към учебния процес, учителите и училището. Защото и заплатата да е ниска, като вярваш в ценността на работата си, пак ще даваш всичко от себе си.
А къде е проблемът в децата? Дали не е в това, че отиват на училище с телефони, които са една месечна заплата на преподавателите им. Дали не е заради това, че времето, което трябва да се прекара в общуване на масата за вечеря, преминава пред компютъра?
Защото един от учителите в същото това елитно училище, който е и родител, просто каза: ”Ние сме виновни.” И май наистина е така. Колко ли родители, обаче ще си го признаят? И дали изобщо днес в българските семейства се говори за ценности, такива като търпимостта към другите, уважението към хората и истински ценните неща, като образованието?
Автор: Евгения Гигова
