Ремонтът на Изборния кодекс - вече с нова дупка

Да оставим настрани за колко кратко време трябва да се направят тези промени. Разни подробности като законодателни процедури, първо четене в комисия, първо четене в пленарна зала, второ четене в комисия, второ четене в зала, време да се внасят нови предложения между първо и второ четене – всичко това ще бъде претупано. Недостатъчно бързо обаче за бъдещ хаос на 6 ноември, просто защото вече е 19-ти и тепърва трябва освен да имаме нов действащ Изборен кодекс, ЦИК да вземе съответните нови решения – например за секциите в чужбина, къде ще има и къде няма да има.

По-интересното при „ремонта“ обаче е как се залагат бъдещи дупки, бабуни, неравности, препъникамъни и каквото там искате го наречете. Защото е естествено човешко поведение когато се направи грешка, да се направят минимум още две, докато се мъчиш да поправиш първата. Особено често този феномен се наблюдава при българския парламент – заради антропологични и социо фактори най-вероятно.

И така – какви са готвените сега основни промени, след като вече е ясно, че предложенията са общо 12?! Първата е да бъде премахното ограничението за изборните секции в чужбина, но само за страните от Европейския съюз. Тя под давление на ГЕРБ, след като лидерите на ДСБ Радан Кънев и о.з. ген. Атанас Атанасов предложиха официално ограничението да отпадне изцяло, а АБВ поиска границата да не е 35 секции, а 55 секции. Най-вероятно обаче ще мине предложението на ГЕРБ.

ГЕРБ предложиха да няма ограничение в секциите за страни от ЕС и "Не подкрепям никого" да е валиден вот

ГЕРБ предлагат границата за максимум 35 изборни секции в чужда държава да отпаднат за страни от ЕС. Това стана ясно от думите на предсе...

Прочети повече

Какъв е капанът тук – Великобритания! Точно заради много заявления там за нови секции това е най-важната чужда държава за президентските избори. Във Великобритания има искания за откриване на 51 секции – най-много спрямо която и да е друга чужда държава. Какво обаче ще стане, когато Обединеното кралство излезе от Европейския съюз – нали има Brexit? Ще пренаписваме пак закона ли? И как, след като един закон би трябвало да обхваща общо принципно положение, а не частен случай? Да се готвим отсега за поредна стъкмистика. Тя лесно би могла да бъде избегната с електронно гласуване, но къде ти да чакаме уреден процес на електронно гласуване, след като при далеч по-лесното за подсигуряване „хартиено“ гласуване се стига до такива висини на натъкмяване.

Втората голяма промяна ще е методиката на изчисление на квадратчето „Не подкрепям никого“. Очертава се компромис – за мажоритарни избори т.е. президентски и кметски ще броим тези гласове в сметката за процентите на отделните кандидати. Това означава, че няма да може някой тарикат да събере над 50% на първи тур, ако не броим и процентът на „Не подкрепям никого“. Дотук добре – само че за парламентарни избори това не важи, там дали ще пишеш „Не подкрепям никого“ или Бай Х*й е все тази – все едно не си гласувал. Дошубя ги Реформаторите, че иначе няма да помиришат никога пак парламента и отрано връзват гащите.

„Не подкрепям никого“ може да има чуден оздравителен ефект. И без да се маха от броенето на пропроционални избори, тази графа може да отговаря на определен брой места в парламента, които да не се заемат от никого. Така ако има над 121 такива места, нови избори. Демократичен и мирен начин да им уври главата на политическите ни гьонсурати, че повече така не може и трябва да почнат да работят, а не само да се грижат за себе си. Другият вариант е по-тежък – с камъни и дървье. Честно казано не знам кой от двата варианта би предпочел българинът – май-май вторият!

Автор: Ивайло Ачев