Притеснително за мен беше да чуя отново г-н Радан Кънев да говори за десен проект, който да прокара спешно задължителните за България реформи в областта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и други. Защо непременно десен, г-н Кънев?
Преди да започна своето изложение, искам да подчертая, че аз имам себе си за по-скоро десен човек по отношение на икономическата политика.
Повече от очевидно е, че България наистина има нужда от нов политически израз на онази част от гражданите й, които искат да живеят в една нормална среда, гарантирана от модерна и развита държава, част от семейството на цивилизованите и демократични страни.
Да се говори за чисто десен проект обаче е повече от погрешно и аргументите в тази насока са няколко.
Предварително държа да отбележа, че разделението на дясно и ляво в политическото пространство е повече от остаряло и погрешно. Класическото разделение на ляво и дясно не може да отговори на все по-усложняващата се система от политически разбирания на гражданите и е неспособно да обясни коректно различните нюанси на политическите категории. Има нови модели, които изоставят това класическо разделение – например т.нар. политически компас със своята координатна система от две оси – хоризонтална – икономически въпроси; вертикална- социални въпроси. Още повече дясното у нас, за разлика от повечето места по света, абсолютно погрешно е възприето като символ на прогресивното, промяната, реформата, а лявото на консервативното, остарялото, статуквото. Това разбира се има своето обяснение и то се корени в историческото наследство.
От историческото наследство на термина дясно у нас следва и една досадна и погрешно вкоренена представа. Дясното придобива едно универсално „поп“ значение като на задължително нещо добро в политиката, равнозначно на модерното, „готиното“, панацеята, реформаторското. Наблюдава се и едно прикачане на идеи, които не са задължително нито десни, нито леви. Да си зададем няколко въпроса, които ще изяснят картината. Всеки, който иска да живее в нормална, модерна и некорумпирана държава ли е десен? Всеки, който иска промяна на статуквото ли е десен? Ляв политик задължително ли е синоним на мракобесие и лоши държавнически умения? Нима между десен и некорумпиран има знак за равенство, както между ляв и корумпиран ли? Десен не може ли да бъде антиевропейски настроен, защо левият е задължително да е такъв? Провеждането на съдебна реформа дясна политика ли е? Борбата с корупцията не може ли да бъде част и от една лява политика?
Най-важното – неправилната и остаряла употреба на термина „дясно“ у нас прави така, че всеки следващ политически проект, ориентиран към реформи да получава автоматично десен етикет. В една нормална ситуация в това не би имало нищо странно, а просто бихме казали, че десните хора са тези, които генерират такива идеи или че десните партии ползват реторика, която е популярна сред определени прослойки в обществото. Последиците в конкретната ситуация обаче са други и имат едно чисто стратегическо значение. Реформаторските сили в обществото трябва да се обърнат към който онази част от гражданите, които имат нужда от израз на своето желание да живеят в една функционираща, нормална държава от европейски тип, с работеща съдебна система, правова, а не законна, а от там и икономически развита страна. Без значение дали десни или леви.
Всякакво дясно етикетиране когато говорим за реформаторска политика обаче автоматично отблъсква левите или хората в центъра, които искат промяна. Това е и стратегически неправилно, и неетично. Достатъчно е да си зададем въпроса дали нямаме повече общи цели с един ляв човек, обърнат към реформа, отколкото с някой бранител на статуквото, за да разберем защо е неетично. По-важното е стратегически. Не малка част от хората, желаещи промяна са леви интелектуалци, които могат да окажат решаващо влияние в борбата със статуквото. Трудно е за един такъв човек да застане под дясно знаме.
Непременно дясната самоопределеност отблъсква левите хора (не толкова интелектуалците, колкото редовите симпатизанти) не само от поредното реформаторско движение. То ги отблъсква и от реформаторската реторика (която би трябвало да е универсална). Пробужда се онзи първосигнален инстинкт, че щом десните говорят за дадено предложение, то е вредно. Или се съгласяват, но добавят и едно „но“. Съмнява ги тази съдебна реформа, както биха се изразили самите те.
Не е за подценяване фактът, че по-голямата част от българските граждани са леви, като тук не се ръководим от изборните резултати или от това как отговарят на въпроса: „Вие като какъв се самоопределяте?“. Ако зададем въпроси, касаещи мнението на българите по отделни политики и след това ги анализираме ще разберем, че резултатите са поне 60/40, а дори и повече в полза на лявото.
В крайна сметка резултатът е отблъскване на левите интелектуалци, които могат да бъдат полезни вътре в самото движение и левите симпатизанти сред гражданите, които биха могли да бъдат и гласоподаватели, и поддръжници, и разпространители на информация. А това в една лява държава като България обрича реформите на неуспех. Да не говорим, че внася разделение дори по този, така универсален и общополезен въпрос, какъвто са реформите в съдебната власт и борбата с корупцията. А разделение в нашето общество си имаме достатъчно.
Така или иначе в текущия си състав, парламентът на Република България не включа нито истински десни, нито истински леви сили. Какъв е смисълът да се борим за дясното или лявото, след като политическата система обслужва задкулисни интереси, а не произвежда различни решения, в зависимост от сблъсъка на идеологиите?
Тогава какво трябва да се направи?
Алтернативата е да се създаде един политически проект, който да не се самоопределя по оста ляво-дясно. Този проект да има в ядрото си хора от целия политически спектър, обединени около реформа в ключови сфери,. Консенсусът да бъде например около стратегии за реформа в съдебната система, в борбата с корупцията, в борбата с организираната престъпност; стратегии за гаранция правата на човека, неговите свободи и стопанска инициатива, както и не на последно място работещ модел за провеждане на честни избори в България. От там нататък има няколко варианта, които да заработят.
Вариант 1. Тази структура да остане единна до изборите включително, след което вътре в парламента да се раздели на ляво и дясно крило, които да се обединят около приемането на реформаторските мерки, но да имат различна политика по останалите въпроси.
Вариант 2. Структурата да не се разпада на дясна и лява, да остане единна, а дебатът по въпросите извън пакета от реформаторски мерки да остане вътре в самата партия където: А – да се вземат решения в полза на една или друга позиция (примери за такива създадени ad hoc партии, които водят дебат вътре в самите тях, в световната история много, а Либерал-демократичната партия в Япония дори превръща модела в постоянен – бидейки на власт почти непрекъснато 60 години, като дебатът с опозицията се внася вътре в самата партия между отделните крила); Б – да се води консенсусна политика за даден период от време.
Вариант 3. Още преди самите избори да се обособят ляв и десен субект, обединени като коалиция на националното единство, с предварително подписано споразумение за пакет от мерки и с отделни партийни листи.
Най-желателен, но и трудноосъществим е Вариант 1. Най-лесен, но и най-рискован е Вариант 3. Най-оптимален е Вариант 2. Който и от трите варианта да бъдат избрани обаче, едно е сигурно. Това ще бъдат алтернативите на лявото и дясното на статуквото, които не са реални политически представители нито на хората с леви, нито на тези с десни убеждения, а какво остава за тези, които искат да видят положителна промяна и провеждане на ключови реформи в страната.
Г-н Кънев, в стремежа си да не загуби гр. София, жълтите павета и старите софийски СДС-ари, губи България. Десният болшевизъм на някои техни симпатизанти се превръща в не по-малко отблъскващ от левия.
Г-н Радан Кънев, ако не искате да бъдете от хората, които пречат на всякакъв напредък в борбата с мафията, олигархичните зависимости и държавническият крах, който водят след себе си, умолявам Ви, спрете да говорите за ляво и дясно, а единствено за важните реформи!
Призивът ми се отнася и до всички хора, с претенции да работят в полза на една или друга добра идея. Спрете да губите симпатизанти заради различия, на които обръщате твърде голямо значение (не само вътрешнополитически).
Все пак надписът поставен над входа на Народното събрание поне за някого трябва да означава нещо.
Автор: Мартен Демирев. Материалът е публикуван с леки съкращения.
Източник: www.martensblog.wordpress.com.
