Защо Русия, срещу която за четири години бяха въведени рекордно количество ограничения, остава ако не енергийна свръхдържава, то поне влиятелен играч? Сред причините са уязвимостта на Запада и завишените очаквания спрямо санкциите, смятат експерти като Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика. Както отбелязва той: "Русия не е Иран , тя трудно може да бъде санкционирана изцяло."
Западът избра пътя на постепенния отказ от нефта и газа от Русия, не е била поставяна задача за рязко прекратяване на покупките, тъй като това би довело да рязък скок в цените на световните пазари, казва Майстер. "Гражданите биха усетили това. Политическата цена би била твърде висока."
Как спада делът на Русия в доставките на газ и нефт за ЕС
Арнолд Хачатуров от изданието "Новая газета Европа" обобщава, че промените в обемите на доставяните от Русия нефт и газ за ЕС изглеждат като срив - от 50 процента при газа и 25 процента при нефта през 2022 година, до 11 и три процента през 2025 година.
От февруари 2022-а до декември 2025 година Русия е спечелила от износа на енергоносители за ЕС 216 милиарда евро, като немалка част от тези средства е за продължаване на войната . Общата сума пък е съпоставима с обема помощи, предоставяни на Украйна от западните страни.
Русия като цяло се е адаптирала към санкциите , смята Хачатуров, включително с помощта на т.нар. "сенчест флот" , който помага за заобкиляне на ограниченията. Основните ресурсни потоци - 80 процента - текат от Русия към Китай и Индия , а от Индия преработените нефтени продукти попадат в Европа. По сходна схема действа и Турция . За пълна изолация на Русия на световния пазар не може да става и дума, констатираха участниците в дискусия по темата, организирана от германската фондация "Хайнрих Бьол".
Пред ДВ руският опозиционер и бивш заместник-министър на енергетиката Владимир Милов изрази несъгласието си с тезата, че Русия няма проблеми с бюджета. "Санкциите работят сериозно." Милов изтъкна и, че въведените неотдавна санкции на САЩ спрямо "Роснефт" и "Лукойл" дават ефект наред с другите мерки, въведени по-рано. Според Милов санкционният натиск действа само като комплекс и освен другото води до "дефицит в бюджета и охлаждане на икономиката" . Той определя като основна слабост на западните санкции тяхната непоследователност.
Могат ли санкциите да спрат войната на Русия против Украйна
Арнолд Хачатуров смята, че очакванията към ефекта от санкциите са били завишени и се позовава на това, че в света не е имало случай санкциите да доведат до смяна на режима. Щефан Майстер на свой ред казва, че всъщност никой не е очаквал това, както и, че санкциите не са били създадани за приключване на войната. Според Майстер задачата е била да се повиши цената на войната за Москва и да се ограничат ресурсите за купуване на оръжие, което не е било постигнато.
Руското ръководство е готово да плати за войната "много висока цена" , убеден е Майстер, според когото руското общество е пасивно и под заплахата от репресии едва ли ще излезе на протест. Берлинският политолог е на мнението, че в перспектива до прократяване на войната може да доведе позицията на руския елит, за който войната ще бъде "твърде скъпа" и ресурсите няма да достигат.
Източник: Дойче веле
