1.
В наши дни се води дълга и широка дискусия и се споменава, кой знае точно в какъв ред, повторното издаване на ABECEDAR, публикуван от гръцката държава през 1925 г., като “голямо“ постижение в еманципацията на македонските говори и отваряне на пътя към формирането на македонския език в периода преди 2 август 1944 г. Сякаш той се превръща в дума за окончателната версия на езика, на който говорим и пишем днес. В този контекст името на Кръсте Мисирков беше споменато и като предшественик на гръцката идея за издаване на тази неясна, безлична и, меко казано, идентичностно спорна книга.
2.
Още: Нямаме нови условия към Скопие: Премиерът обяви какво очаква от Северна Македония
Всеки народ, колкото и хомогенен да е, носи в себе си зародишите на сепаратизма. От това страдат както големи народи, така и по-малки, като например българския народ и неговите цивилизационни постижения. Най-често се появява зародишът на езиковия сепаратизъм, който иска да прерасне в нов език и успява в това, ако си осигури до известна степен армия и флот (Вебер). Това се случва най-често, когато част от политически, национално и военно хомогенен народ не успява да се разбере напълно езиково, както поради броя и разнообразието на своите диалекти, така и поради определени политически влияния на чужда сила. Такъв е нашият пример с България. Основателите на македонския език не са гръцките фашисти, нито лекомисленият Мисирков. Зародишът на семето на езиковото разделение, което по-късно става национално, е посято от българския филолог Марин Дринов, кодификатор на българския език, изявен агент на руското разузнаване и популяризатор на руската идея и “меката“ русификация на България и българското племе. Затова не бива да забравяме и “първите лястовици“, които посочваха лексикалните и други диалектни различия в рамките на българския език, застъпвайки се за неговото единство. Това са Кузман Шапкарев и Партени Зографски.
3.
Шапкарев ще напише в своята “Голяма читанка“: “С намерението да помогна на някои от изразените от мен мисли, от известно време се опитвам да публикувам малка колекция от македонски думи заедно с техните горнобългарски синоними, под заглавието „Кратък речник“, разделен на три части. 1-тѫ съдържателни македонски, преведени на горнобългарски, 2-тѫ горнобългарски на македонски и 3-тѫ чужди, срещащи се в българския писмен език.“ Всичко това с намерението да помогне на своите ученици в цяла Македония в преодоляването на диалектологичните различия на българския език.
Партений Зографски е още по-ясен: “И друг път сме казвали, и сега ще кажем, че за да може да се състави общ писмен език, е необходимо първо да излязат всички местни идиоми и особености на нашия език, върху които трябва да се изгради общият език: докато това нещо не се направи, никой не може и няма право да съди и да ратува за общ писмен език, основан само на едно наречие; и всяко подобно отсъждане и ратуване, ако не е пълно, е суетно и безплодно. Нашият език, както е известно, е разделен на два основни диалекта, единият от които се говори в България и Тракия, а другият в Македония. Първият от тях е известен само; защо всичко, което е писано досега на нашия език, е писано на него, и не ни е грижа за нищо друго: по тази причина, че възраждането на нашата грамотност е започнало отгоре надолу. Това е причината, че не толкова чуждите слависти, но и нашите собствени учени, които не принадлежат към македонския диалект, нямат никакво солидно и определено понятие за него. За да представим на света македонсото наречие с всичките му общи и местни особености, доколкото е възможно за нас, ние възнамеряваме да съставим граматика за него паралелно с другата; но тъй като това наше намерение може да се забави малко, сега представяме накратко основните му характеристики спрямо другите наречия. Македонският диалект не се нуждае толкова много и не може да бъде изключен от общия писмен език, но би било добре, ако бъде приет за негова основа; поради причината, че е по-пълнозвучен, по-гладък и по-строен, и в много отношения по-пълноценен и по-богат. Представители на това наречие са югозападните части на Македония.“
Още: В Македония вдигнаха мерника на ВМРО-ДПМНЕ за членството в ЕС: Ако сме отвън, какво ни чака?
Резултатът от тези вопли за взаимно разбирателство с поддръжниците на „източнобългарския“ вариант на българския език е безплоден. През 1870 г. Марин Дринов окончателно отхвърля предложенията на Кузман Шапкарев и Партений Зографски за смесена източнобългарска и западнобългарска (македонска) основа на книжовния български език. Това е началото на края, след което се пожънват горчивите плодове на разединението.
4.
В нашата близост, сред народите, с които ние, македонците, живеем през последните сто години, има обратни примери. Това са усилията на сръбските и хърватските интелектуалци за единство на сръбския и хърватския език, за да се помирят различните диалектни форми и различните писмености - латиницата и кирилицата. Първото подобно споразумение е подписано във Виена през 1850 г. между няколко сръбски и хърватски интелектуалци, водени от Вук Караджич и Людевит Гай, а второто е в Нови Сад през 1954 г., където Мирослав Крлежа играе решаваща роля. И с двете споразумения е постигнато единство на езиковите и диалектните форми, но непримиримите национални и националистически различия между сърби и хървати правят тези споразумения невалидни и отменени. Въпреки това, до ден днешен обширната хърватско-сръбска езикова област е останала като регион с идентичен говорим език и разбираем писмен език. Това е капиталът, който са оставили, за разлика от българските русофили националисти, които наготово направиха версия на македонския езиков диапазон.
5.
Още: Ново напрежение: Северна Македония се оплака от "политическа агресия" от България
Снимка БГНЕС
ABECEDAR-ът от 1925 г. няма нищо македонско. Той е продукт на Севърския договор и коварен опит за пълна денационализация на македонското население в Гърция, наричано елини-славянофони и за които е измислен този буквар. Никъде не се споменава думата Македония, нито народ като македонски, и никъде не се използват термините македонски, или македонец. Сред тримата автори на АБЕЦЕДАР няма нито един македонец - двама със сигурност са гърци, а един вероятно е влах с познания по македонски диалект от Лерин. Освен всичко друго, с лоши познания, умишлено или не. Написан е с латински букви, с непозната досега на народа латинска писменост. Съдържа графеми, заимствани от турския латински език, някои от румънския, и още няколко латински “новости“, които вероятно са предназначени да покажат някакъв вид автохтонизъм. Същият ABECEDAR е преиздаден през 1926 г. в Солун с кирилицата, по-специално с българската азбука, която тогава е била позната само в Егейска Македония.
6.
Латинско-кирилическата норма на един език не е специфична само за сърбохърватския език. Българският език има и признат диалект на банатските българи или павликянските българи, които са от католическа вяра, специфичен архаичен български език и латинска писменост. Ако македонците искаха да пишат на латиница, най-лесното нещо би било да заемат от българите тяхната латинска писменост, която по същество е хърватска латинска писменост, поне в днешно време. Това би било много по-лесно, но гръцките националисти искаха да изкоренят българската идентичност на македонското население по това време и да я заменят с елино-славянофони. Накрая те успяха да го направят с Гражданската война в Гърция (1945-48 г.) и поражението на ДАГ. Така Гърция се превърна в “хомогенна“ елинска нация, с примес на елино-мюсюлмани.
7.
Още: "Не блокирайте Северна Македония заради историята": Еврокомисар с молба към България
Ако раждането на ABECEDAR е било политико-националистически проект, то и смъртта му е била политически националистическа. В архивите на Министерството на външните работи на Кралство Югославия има непубликувани документи от телефонен разговор между тогавашния министър-председател Никола Пашич и гръцкия политик във временно изгнание Венизелос. Когато Пашич научава, че Гърция е публикувала наръчник за “македонското“ малцинство, в кратък телефонен разговор той посочва на Венизелос: “Тук, в нашата страна, до Гевгелия, няма “македонско или българско“ малцинство, тук всички са южносърбски. В Гърция всички са гърци. Вие правите глупости там и веднага се опитайте да оправите работата, за да нямаме проблеми и тук.“ Така проблемът е решен, а Севърските договори са потулени и забравени.
8.
Трябва да уважаваме сенките на великите, вградили се в македонското национално дело. Несправедливо е да забравим Кузман Шапкарев и Партений Зографски и техните усилия да вмъкнат “македонските диалекти“ в книжния български език. Сърбите и хърватите са били обединявани и разделяни два пъти, но уважението към създателите на езика е останало и сред двата народа. Имената на Людевит Гай и Вук Караджич се споменават с благоговение дори сред двете противопоставящи се народа и държави. Неприлично е да се споменава Мисирков като някакъв създател на македонския език. Малцина от нас са чели изцяло “За македонските работи“ и неговия “Дневник“, издаден на три езика – на руски, български и македонски. Тези, които са чели и са искали да разберат, са виждали пред себе си един порочен човек, неопределен български националист и шовинист, а това, което е казал за нашия “най-приятелски“ народ, сърбите, всеки културен човек би се срамувал да повтори.
9.
Още: Важен кмет от Северна Македония нарече българските дипломати "фашисти" (ВИДЕО)
Македония (дори Северна Македония) днес има свой собствен език и неговите създатели са добре познати. На първо място, това е Езиковата комисия на Илинден през 1944 г. и тримата жители на Прилеп: Блаже Конески, и двамата с известното Крумовско име - Крум Тошев и Круме Кепески. При това, изобщо няма значение дали Езиковата комисия е работила под силния идеологически натиск на Милован Джилас или под заплахите на “парабелума“ на черногорския насилник, сталинист и шовинист Радован Зогович. Изобщо няма значение дали Блаже Конески е внук на Илинденския войвода и обърнат към сръбската кауза Глигор Ляме Соколов(ич).
Тези трима трябва да бъдат споменати с уважение, но винаги трябва да се знае, че именно те разрушиха езиковото единство на българското племе в нашите етнически и езикови пространства. Руската кауза и неуместната българска русофилия бяха подстрекателите и мълчаливите изпълнители на националното и езиково разединение.
Но винаги, буквално всеки път, когато се споменава македонският език, трябва да си спомняме с благоговение имената на Кузман Шапкарев и Партений Зографски, като последни пазители на единството на нашето племе и българския етнос в Македония.
Автор: Владимир Перев
*Abecedar (Абецедар) е буквар, който е публикуван за първи път в Атина , Гърция през 1925 г. Представлява неуспешен опит за кодификация на някои от местните български наречия в Гърция. Използван е от Гърция като доказателство за изпълняването на международни задължения към славяноговорещото малцинство, книгата става обект на спорове с България и Сърбия. Причината е, че е напечатана на латиница, а не на кирилица, която е използвана от славянските езици в южните части на Балканите. През 1926 година Абецедар е преиздаден в Солун на кирилица,конкретно с българската азбука.(Бел. ред.)
Още: Мицкоски дърпа лъва за опашката: Бивш посланик разкритикува Северна Македония
