Иранският парламент реформира закона за зестрите. Депутатите определиха промяната като „спешно необходима“ и я приеха доста по-бързо от други законопроекти - например за защита на жените от домашно насилие, който се обсъжда от 14 години.
Реформата намалява законоустановения таван на сумата, която мъжът трябва да плати на жена си в случай на развод, ако не иска да влиза в затвора. Тази граница беше намалена от 110 златни монети (около осем грама злато едната) на само 14 монети. Договорените преди сключването на брака пари за семейството на булката са единствената финансова гаранция за жените в Иран - както в случай на развод, така и в наследственото право.
В случай на развод иранското право не предвижда разпределение на имуществото по западен модел. Ако мъжът почине, съпругата получава само една осма от неговото движимо имущество. Недвижимите имоти като къща или земя преминават към децата или, ако няма такива, към родителите на починалия. Ако няма нито деца, нито родители, жената получава една четвърт от имуществото, а останалата част се предава на държавата .
Още: Още две смъртни присъди в Иран за шпионаж в полза на Израел
„Имаме си работа с една система, която по своята същност е женомразска “, казва активистката за правата на жените Махдие Голру пред ДВ. 40-годишната жена е била арестувана няколко пъти заради ангажираността си с правата на жените и демокрацията в Иран и от 2019 г. живее в чужбина. Социалните промени след смъртта на 22-годишната Джина Махса Амини в полицейски арест и последвалите през 2022 г. протести в цялата страна под надслов „Жена, живот, свобода“ и продължаващата съпротива на жените тя определя като успех.
Жените, които отказват да носят задължителната забрадка на публични места , са променили трайно образа на жената в иранското общество. „Но тяхната борба не е приключила, защото тази система постоянно намира нови начини да подкопава правата на жените, например чрез реформата на закона за зестрата“, казва Голру. Тя смята, че битката на жените за повече права влиза в конфликт с идеологията и идентичността на политическата система на Ислямската република, която не признава жените като равноправни граждани.
Незащитени срещу домашното насилие
Ярък пример за това са действията на парламента: от 14 години там се обсъжда законопроект, който трябва да защити жените от насилие в семейството. Проектът е бил променян и отслабван многократно, но и до днес не е приет.
Още: Иран обяви национална стратегия за борба с пясъчните бури
Домашното насилие срещу жени в Иран не е рядкост. Трагичен пример за това е случаят на журналистката Мансуре Гадири Джавид, която през ноември 2024 г. беше брутално убита от съпруга си, който е адвокат по професия . Гадири Джавид беше разследванията си по въпросите за правата на жените. Според семейството ѝ, от години тя е била подложена на домашно насилие. Ако беше потърсила правна помощ, тя е щяла да загуби родителските права над единственото си дете. В Иран родителските права над децата по принцип се полагат на бащата.
Поради липсата на държавна подкрепа много от засегнатите дори не се обръщат към съдебните власти. Поради това е трудно да се съберат надеждни статистически данни за домашното насилие срещу жени.
„Когато става въпрос за това жените да бъдат потискани, политическата система постига консенсус с удивителна скорост“, казва адвокатката по правата на човека и лауреатката на наградата „Сахаров“ Насрин Сотудех в интервю за ДВ. „Това е една от малкото теми, по които всички политически лагери са единодушни, и средство, с което правителството иска да укрепи своята власт.“
Адвокатката, която живее в Техеран и отдавна не носи забрадка на публични места, подчертава, че през последните 50 години ислямското правителство на Иран неведнъж е показвало как налага властта си в кризисни ситуации. „Когато правителството се сблъсква с нерешими проблеми, то се обръща към теми, които счита за контролируеми . Потискането на жените се превърна в основен инструмент за демонстриране на държавната власт.“
Съпротива срещу системата на патриархални норми
Реформата на закона за зестрата трябва да се разглежда и като сигнал към консервативните кръгове, които подкрепят системата по религиозни и традиционни причини. Жените от години се съпротивляват на тези норми . Това се вижда и от нарастващия брой разводи в Иран .
Според информационната агенция ISNA около 42 процента от браковете в Иран завършват с развод, а в столицата Техеран дори и над 50 процента. В случай на развод много жени използват договорената зестра като средство за преговори, например за да получат правото на попечителство над децата.
В същото време, според ирански източници, делът на жените, които действително получават зестра, е изключително малък - около 3%. За неплатена зестра в затвора лежат по-малко от 3 000 мъже.
Въпреки това депутатите сметнаха за необходимо да реформират закона за зестрата и да намалят горната граница на отговорността на съпруга до еквивалента на 14 златни монети. Макар че мъжът продължава да дължи на жена си цялата договорена зестра, при неплащане той вече не е заплашен със затвор. Кога и по какъв начин ще бъдат изплатени тези дългове, на практика често остава неясно.
Източник: Дойче веле
