Безредиците помрачават надеждите за реформи

Взривът на улично насилие в Атина в неделя подчертава опасността политическият безпорядък да попречи на опита на Гърция да изпълни икономическите реформи, нужни, за да се избегне невъзможност да се изпълняват плащания по дълга, смятат гръцки политици и икономисти.

„Посланието е много обезпокоително. Докато икономическата криза се запазва, ще има липса на доверие в правителството, а с увеличаването на безработицата, социалното недоволство ще нараства”, посочва високопоставен политик от социалистическата партия.

Гърция е в рецесия пета поредна година и партньорите на страната в еврозоната са разочаровани от бавния темп на реформи. Пламъците, които обхванаха десетки сгради в гръцката столица, вече достигат и до бъдещето на страната в зоната на единната европейска валута.

Основният проблем остава неспособността или нежеланието на гръцката политическа класа да се справи с бюрократичната инерция, със съпротивата срещу мащабно реструктуриране на публичния сектор и данъчните измами, които саботираха усилията за реформи през последните две години.

Много от мерките, одобрени от парламента по време на драматичното гласуване в неделя вечерта, са повторение на опитите да се изпълнят целите, изпуснати или отложени през последните 18 месеца, след като Гърция за първи път потърси финансово спасяване от партньорите си от ЕС и от Международния валутен фонд (МВФ).

Някои цели вече не са толкова амбициозни – Гърция се ангажира да съкрати 15 000 работни места в публичния сектор през 2012 година, след като закри едва 1000 поста през миналата година, а целта беше за 30 000.

Кумулативната цел за приходите от приватизация също е занижена от 50 милиарда евро до 15 милиарда евро до 2015 година след по-реалистична оценка на пречките пред това да се инвестира в Гърция.

Опасението за бъдещо забавяне накара международните кредитори на Гърция в продължение на седмици да откажат отпускането на нова финансова помощ, докато правителството не се ангажира да спазва плана за съкращаване на работните места в публичния сектор и за намаляване на заплатите и пенсиите.

Правителството най-накрая направи това през уикенда, но лидерите на партиите в коалицията платиха политическата цена, след като броени часове след яростните сблъсъци между полицията и демонстрантите, над 40 депутати се разбунтуваха. Въпреки че парламентът прие мерките, това противопоставяне и уличното насилие увеличават перспективите следващото гръцко правителство, което ще дойде на власт след изборите през април, да няма достатъчно власт и решимост да се придържа стриктно към курса на икономии.

Според данните от проучвания на общественото мнение най-вероятно на изборите ще победи дясноцентристката Нова демокрация, но няма да има мнозинство. Това най-вероятно ще доведе до формирането на правителство с лявоцентристката партия ПАСОК, която беше дълбоко дискредитирана от неуспеха си да овладее кризата, след като дойде на власт през 2009 година.

„Без промяна на икономическата политика страната ще изпадне в състояние на постоянна нестабилност”, прогнозира Емилос Авгулеас, професор по международно банково право и финанси в университета в Единбург.

Той и други икономисти смятат, че Гърция се нуждае от обширна кредитна политика и инвестиции в инфраструктурата, както и от структурни реформи и мерки срещу корупцията и политическото покровителство, за да има някакъв шанс да се измъкне от дълговия капан.

Лидерът на Нова демокрация Антонис Самарас, който най-вероятно ще бъде следващият премиер, и финансовият министър Евангелос Венизелос, водеща фигура в ПАСОК, обещаха да се придържат към плана, наложен от кредиторите на Гърция от ЕС и МВФ. Но личната ангажираност на Самарас бе поставена под съмнение, след като преди гласуването той намекна пред поддръжници на партията си, че може да поиска предоговаряне на условията по плана, ако стане премиер.

Някои гръцки политици признават, че кредиторите на страната са прави когато казват, че правителствата на Лукас Пападимос и на неговия предшественик Георгиос Папандреу е трябвало да постигнат повече.
„Има много в раздутия публичен сектор, което не е пипнато”, казва бивш социалистически министър. Според него разходите за отбрана и здравеопазване могат да бъдат съкратени, а редица компании в публичния сектор може да бъдат закрити.

Имайки предвид прекалената зависимост на Гърция от публичния сектор, мащабните съкращения на фона на сегашната дълбока рецесия най-вероятно все повече ще задушават потребителските разходи.

„Тези държавни служители са последните големи потребители в Гърция. Със своите разходи всеки от тях подкрепя две или три работни места в частния сектор. Ако ги орежете всички, то това ще задуши частния сектор”, казва професор Авгулеас.

Файненшъл таймс