Гърция създава нови митове за еврото

В земя на древни митове, съвременните гърци създадоха някои собствени легенди за бъдещето на близката до банкрут страна като за неразделна част от Европа, която никога няма да ги изгони.

Официалните предупреждения от чужбина, че Атина не може да остане в еврозоната ако не изпълнява условията срещу отпуснатите милиарди евро в рамките на спасителния план, който трябваше да извади Гърция от финансовата дупка, са приемани с недоверие в страната, която смята, че е обект на завистта на чужденците.

Колкото и лоши да са техните очаквания, много гърци изглежда мислят, че щом в миналото са били намирани пари за спасяването на Гърция, това ще става и в бъдеще, независимо какво казват политиците.

Или пък вярват, че Европа просто ще отпусне хватката въпреки нарастващите знаци, че Гърция върви към изхода на еврозоната и към икономическата и социалната катастрофа, която ще последва.

„В тази страна има много пари, просто трябва да обложат богатите с данъци и много проблеми ще се решат”, казва 55-годишна шивачка.

Като много гърци, които санкционираха основните партии в безрезултатните избори на 6 май, довели Гърция до политическата пропаст, тя смята, че политиците преувеличават заплахата от излизането от еврозоната, за да уплашат гласуващите с провалените политики.
„Големите партии ни доведоха дотук, до бедност и самоубийства, а сега ни тормозят с тежки мерки”, коментира жената.

Много чуждестранни партньори на Гърция виждат парадокс в това, че според проучвания на общественото мнение 75% от гърците искат да останат в еврозоната, но 2/3 се противопоставят на международния спасителен план, който върви със силно орязване на заплатите, пенсиите и работните места.

Франкфурт и Брюксел настояват, че едното не може без другото – липсата на спасителен план означава „не” на еврото и връщане към драхмата, или както го наричат гърците „драхмагедон”.

Ядосани на големите партии, които обвиняват за хаоса, гръцките гласоподаватели подкрепиха малките формации, като лявата радикална коалиция Сириза на Алексис Ципрас, който спечели второто място с реторика, насочена срещу спасителните планове.

ЕС, ЕЦБ и МВФ, които в следващите седмици трябва да отпуснат нови средства на Гърция за изплащането на пенсии и заплати, казват, че ще спрат помощта си, ако следващото правителство в Атина не подкрепи плана. Без парите Гърция няма да остане в еврозоната, предупреждават те.

„Празни заплахи”, отговаря 29-годишен грък, който работи в кафене в централната част на гръцката столица. „Няма начин да ни изгонят. Няма да има еврозона, ако го направят”, смята той.

Наблюдателите на гръцката политическа сцена казват, че съществува сериозен риск, ако избирателите отнесат тези митове до урните на следващите парламентарни избори.
„Това е огромна илюзия. Партиите трябва да поставят основния въпрос – във или извън еврозоната. Ще бъде трагедия, ако бъдем изхвърлени от европейския автобус, защото нашите политици не могат да изпратят правилното послание”, анализира Теодорос Кулумбис от мозъчния тръст ELIAMEP.

Основното послание, което повечето гърци са чували, е, че политиците са разбили икономиката. В сладкарницата на Макис Делигианис, разположена на оживена улица в Атина, рафтовете с торти са наполовина празни. Хората не купуват торти за рождени дни, както по-рано са правили, продажбите са паднали наполовина, а съдържателят ще гласува за партия, която се противопоставя на спасителния план.

„Никой не може да ни принуди да излезем от еврозоната. След като вече сме влезели, са вързани към нас”, смята търговецът. „Ако променят законите, за да ни принудят да излезем, тогава няма да има еврозона. Само лаят, за да ни изплашат, но всъщност те са изплашените”, казва още той.

Повечето партии не показват признаци на загриженост да изяснят на обществеността какъв е залогът на парламентарните избори, които предстоят през юни, и че вотът всъщност представлява референдум – за еврото или драхмата.

Затрупани от срещи в измисляне на стратегията за следващите избори, те обмислят резултатите от проучванията на общественото мнение и чертаят съюзи, но тяхното послание не се е променило много от последните избори.

Дори основните партии, които договаряха спасителния план, изградиха кампанията си на обещания за постигане на по-добри условия, които помагат за поддържане на легендата, че е възможна по-добра сделка за Атина.
„Има вярване, че спасителният план, такъв какъвто е сега, не ни урежда”, казва социологът Костас Панагопулос. „Моето мнение е, че всички партии ще коригират посланието си, като всяко от тях ще бъде до известна степен насочено срещу спасителния план”.
Гръцки официални лица потвърдиха, че следващия месец държавата няма да има повече средства. ЕС и МВФ предупредиха, че Атина няма да получи повече пари, докато не изпълни фискалните си цели и не проведе реформите, включително съкращаване на разходите с 11 милиарда евро до юни.

Много гърци не вярват на тези пророчества. Подобно на баснята на Езоп за лъжливото овчарче, в миналото те многократно са чували предупреждения, че парите свършват, а после винаги са се намирали средства. Държавни служители обаче казват, че този път вълкът е истински – правителството посегна дори на средствата, заделени за природни бедствия.

„Побиват ме тръпки, като си помисля какво ще стане, ако голямо земетресение или цунами удари Гърция. Финансово, страната няма да може се справи”, казва източник, близък до международните кредитори на Гърция.
В преследване на гласове за изборите на 6 май, политическите партии объркаха посланията си. Дори формации от управляващата коалиция, които работиха усърдно за постигане на спасителното споразумение, го представиха като велика несправедливост, която трябва да бъде поправена.

Лидерът на консервативната Нова демокрация Андонис Самарас обеща предоговаряне на части от сделката с цел засилване на растежа, а социалистът Евангелос Венизелос обеща облекчаване на болките чрез прилагане на плана в рамките на три вместо на две години.

Ципрас пък подкани избирателите да не се подлъгват по фалшиви дилеми – Гърция може да се откаже от плана и да остане в еврозоната, тъй като има достатъчно пари, стига държавата да ги управлява добре. Изненадващо, на изборите той се оказа на второ място, докато големите партии, управлявали Гърция от десетилетия, потънаха.
Само 3 седмици преди следващия вот по улиците на Атина няма признаци, че хората разбират истинския избор, пред който са изправени.

„Дори да банкрутираме, трябва да им кажем ясно, че няма да напуснем еврозоната при никакви обстоятелства. Ще имат банкрутирала страна в еврозоната, което означава, че останалите страни също могат да фалират, а целият валутен съюз ще се разпадне”, казва 47-годишен електротехник. „Така че няма да ни оставят да фалираме, няма начин. Това са само заплахи. Ще гласувам против спасителния план”.

Ройтерс