Кое е единственото сигурно нещо за Гърция?

2012 година не може да бъде разглеждана по друг начин освен като изключително важна за Гърция. През изминалите 12 месеца страната договори втори мащабен спасителен пакет, извърши безпрецедентно реструктуриране на публичния си дълг, на два пъти проведе неспокойни парламентарни избори, беше водена от трима премиери, бореше се с пета поредна година на рецесия, а безработицата достигна рекордните за еврозоната 26%.

Мнозина коментатори прогнозираха, че 2012 година ще бъде последната на Гърция в зоната на единната валута. Тези прогнози бяха придружени от различни мнения за нивото на хаос, което ще съпътства излизането на еврозоната. Някои се фокусираха върху дестабилизиращия ефект върху икономиката на страната и върху обществото, докато други радостно очакваха завръщането на евтините почивки в Гърция.

Парламентарните избори през май убедиха много наблюдатели, че Гърция отново ще се събере с думата, която е дала на света – хаос. Неуспехът да се формира коалиционно правителство след изборите през май доведе до нови избори през юни, изтичане на пари от банките и до засилени спекулации за неизбежен крах. Намаляващата подкрепа за основните гръцки политически партии – консервативната „Нова демокрация” и лявоцентристката ПАСОК, и увеличаващата се популярност на обявилата се срещу мерките за съкращения Сириза и на неонацистката „Златна зора” бяха интерпретирани от някои анализатори като доказателство, че Гърция е обречена на сблъсък на крайностите. Някои коментатори дори не изключиха възможността за нова гражданска война.

Гражданска война нямаше, нито напускане на еврозоната или колапс. През изминалата година много малко неща за бъдещето на гърците бяха сигурни, но най-заплашителните прогнози често изглеждаха по-скоро като плод на болно въображение, отколкото на премерен анализ. През 2012 година Гърция се олюляваше на ръба да напусне еврозоната, но така и не премина линията. Нейната икономика беше смачкана, но не и победена. Политическата система преживя разтърсващи промени, но демокрацията не изчезна. Нишките, свързващи обществото, изтъняха, но не бяха напълно изтъркани.

В началото на 2013 година Гърция е в несигурна ситуация. За да запази своето членство в еврозоната, правителството се съгласи на нов кръг от мерки за икономии, от които партньорите в зоната на единната валута, особено Германия, отказват да отстъпят. До 2016 година Атина ще трябва да наложи съкращения и данъчни увеличения за минимум 18 милиарда евро. Това е около 10% от БВП и идват след три години на подобни мерки, които доведоха до най-голямото фискално коригиране, постигано през последните 30 години от някоя от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Това доведе до забележителни фискални резултати. Новите данни на гръцкото финансово министерство показват, че страната е на път да регистрира първичен бюджетен излишък през 2012 година – за първи път след 2002 година. Но това коригиране задуши икономиката. Компании бяха принудени да затварят със застрашителни темпове и всеки ден се губеха около 1000 работни места. В края на 2012 година свиването на гръцката икономика от нейния пик през 2008 година е било около 20%.

Този спад поставя под огромно напрежение гръцкото общество. Безработицата, за която някои експерти прогнозират, че ще достигне 30% през тази година, означава, че семействата се опитват да се грижат за любимите си хора в момент, когато заплатите и пенсиите намаляват. Все повече гърци живеят на ръба на бедността, останали без социални помощи и борещи се с увеличаващите се разходи за здравеопазване. В тази среда екстремизмът на „Златна зора”, която предлага храна и работни места за гърците, процъфтява. Нейният расизъм превърна в ад живота на имигрантите и подхрани критикуваните мащабни операции на правителството.

Управляващата коалиция е странен алианс между бившите съперници от „Нова демокрация ” и ПАСОК заедно с умерената Демократична левица. Парламентарното мнозинство на коалицията вече намаля по време на напрегнатия вот за последния пакет със съкращения. Премиерът Андонис Самарас възложи надеждите си за възстановяване на доверието на международните кредитори чрез политика на пълно сътрудничество. Той смята, че с продължаващото финансиране и подкрепа от страна на еврозоната Гърция ще успее да оцелее през още една година на рецесия и ще разсее съмненията за своето бъдеще в зоната на единната валута.

Това е стратегия с високи рискове, тъй като обществения скептицизъм за формулата на ЕС и МВФ е огромен, а Сириза вече излиза на първо място в предпочитанията на избирателите. Радикалните леви вече засилиха атаките си срещу политическото ръководство след появилите се обвинения, че бивш финансов министър от ПАСОК е наредил да бъдат премахнати имената на негови роднини от списък с гръцки граждани с банкови сметки в Швейцария.

През последните седмици еврозоната показа по-силен ангажимент да запази Гърция в единната валута, но несигурната икономическа, социална и политическа ситуация в страната означават, че това няма да е лесен процес. Може би най-голямото желание на гърците за 2013 година е за малко сигурност за тяхното бъдеще – да знаят, че най-лошото е вече зад гърба им, че структурните реформи ще променят неустойчивия икономически модел от миналото, ще се създаде по-справедливо общество и възстановяването е близо. Много малко от сегашната ситуация може да предостави подобен комфорт. Единственото, в което могат да бъдат сигурни е, че 2013 година няма да бъде година на прогнози.

Гардиън