Лондон се готви за новите имигранти от Източна Европа

Полски наденички сияят от щандовете, а бутилки с водка са подредени по лавиците. В този край на английската провинция се чува много латвийска и литовска реч.

Добре дошли в Бостън, най-източноевропейския град във Великобритания

Данните от преброяването на населението показват, че над една десета от жителите в този спокоен преден пост в графство Линкълншър, Източна Англия, са имигранти от десетте бивши комунистически страни, които се присъединиха към ЕС след 2000 година. С уличките си, осеяни с полски кафенета и магазини за балтийска храна, Бостън е почти неузнаваем в сравнение с онзи град, в който 249-те германци бяха най-многобройното чуждестранно население по време на преброяването през 2001 година.

Сега обаче Великобритания очаква втора вълна имигранти от Източна Европа – този път от България и Румъния, след като през 2014 година ЕС отмени ограниченията на трудовия пазар за 29-те милиона граждани на двете страни.

С най-голямо безпокойство очакват това британците в Бостън, където едно начално училище вече е сложило надписи на вратите си на пет езика.

„Скоро ще бъдем чужденци в собствения си град”, казва Джоан, пенсиониран чиновник, докато си отпочива на пейка в парка и се радва на рядко изгряващото зимно слънце. „Имам съседи от Източна Европа и те са страшно мили. Но не искаме повече чужденци”. Нейните съседи британци пък не спират да се оплакват от новите жители на града, като възраженията започват от натоварването на обществените услуги и стигат до това, че чужденците често шофират от грешната страна на пътя.

Дори сред източноевропейската общност в града съществуват смесени чувства към бъдещите гости. „Тук ми харесва и хората са добри”, казва Барбара Шиешковсква, собственик на магазин, продаващ внесена полска храна. „Обаче тук има твърде много източноевропейци. Може би в Бостън има 20 магазина, които продават същата храна, с каквато търгувам и аз. Това е лошо за бизнеса”.

Бостън е краен пример за това как свободното движение в 27-членния ЕС е променило лицето на Великобритания през последното десетилетие.

Когато страните от така наречената група „А8” – Полша, Латвия, Литва, Словакия, Словения, Унгария, Естония и Чехия – се присъединиха към ЕС през 2004 година, Великобритания бе една от трите държави, които отвориха веднага трудовия си пазар за новите членове. Като третата най-голяма икономика в Европа тя бързо се превърна в основна дестинация за работниците от бедните посткомунистически страни.

Днес най-големите етнически общности във Великобритания остават 7-те процента от Южна Азия и 3% чернокожи – наследство от колониалното минало на страната. Но 62-милионното население на страната включва и 1 милион източноевропейци. Полският език в момента е най-разпространеният говорим език след английския.

Завръщане на „гадната партия”?

Когато Румъния и България се присъединиха към ЕС през 2007 година, Великобритания бе една от държавите, които наложиха ограничения пред достъпа до трудовия си пазар за гражданите на новите членове до януари 2014 година. Сега десните британски вестници изразяват опасения, че след по-малко от година „вълна просяци” от България и Румъния ще залее страната.

Консерваторите на премиера Дейвид Камерън, които от години се опитват да изчистят репутацията си на „гадна партия”, сега изострят езика си, заговорят ли за имиграцията. Миналата седмица Камерън заяви, че правителството проучва достъпа на имигрантите до системата за социално подпомагане, за да се увери, че страната не е „лесна мишена”.

Враждебността обиди някои хора от другия край на континента, а румънски новинарски уебсайт предприе иронична кампания, насърчаваща британците да отидат в Румъния.

Британското правителство отказва да дава прогнози за броя на бъдещите румънски и български имигранти, но според вестниците напливът може да доведе стотици хиляди хора в страната.

„Няма надежден начин да разберем колко хора ще дойдат”, казва Скот Блайндър от Обсерваторията за миграцията на Оксфордския университет. Имаме основания да очакваме както огромен, така и сравнително малък приток на имигранти, казва още той.

Тъй като Испания и Италия са дом на най-големите румънски и български общности, някои смятат, че бъдещите имигранти ще се насочат именно натам или към други страни, които отменят трудовите ограничения, като например Франция и Германия.

Великобритания обаче се справя с икономическата криза по-добре от Испания и Италия, а групата „Мигрейшън уоч” смята, че румънците и българите могат да живеят девет пъти по-добре на Острова, отколкото в родините си.

АФП