Няма да има война на Корейския полуостров

Засега няма да се стигне до война на Корейския полуостров. Всеобщата истерика може да бъде прекратена, а за кръвожадните изявления на Пхенян може да бъде обвинена неточност в превода. И животът да продължи, както обикновено. По същина, не се е случило нищо необичайно. Севернокорейците се обидиха заради новите санкции на Съвета за сигурност на ООН и заради всеобщото невнимание към тяхната ракетноядрена заплаха. И ето, че отново се впуснаха да играят на война, надявайки се да получат поредната порция храна и възможно няколко нови високотехнологични играчки за забавление на младия вожд.

Не е изключено да получат това, което искат. С подобен шантаж Пхенян живее вече 20 години, като успешно е усвоил ролята на беден с тояга. Съседните страни могат да бъдат разбрани – управляващата династия издребнява, престарелите генерали не стават по-умни, страната тихо се подгъва. Не е ясно кога наистина ще избухне. По-добре е да се даде откуп. При това, Северна Корея никога не се е сблъсквала с липсата на желаещи да й влязат в положението. На някои тя импонира със своята декларативна омраза към САЩ, на други – с войнствената си самобитност, със склонността си да ходи под строй и със своята нечовешка сериозност. В Русия Северна Корея я обичат не някакви смешни „комунисти от Петербург и Ленинградска област” или членове на „профсъюза на гражданите на Русия”, но и ползващи се с уважение и авторитет представителите на политическата среда. А и как може да не се обича този продукт на жизнената дейност на всенародния любим мустакат вожд.

Друг е въпросът, че севернокорейските екстравагантни приумици постепенно няма да бъдат безобидни. Малко по малко техните ракети започват да летят, а ядрените им устройства да се взривяват. От друга страна, ресурсите за оцеляване на Северна Корея също не са безгранични. Младият вожд, който външно прилича на своя дядо, не създава впечатление на реформатор, но не изглежда и като всесилен диктатор. Не е известно кой и как взима решенията в Пхенян и с кого трябва да се преговаря. По неволя се налага да се обмислят най-лошите варианти. А сред тях е севернокорейска артилерийска атака не срещу някакво спорно островче в Жълто море, а срещу столицата на Южна Корея – многомилионния Сеул. Защита от далекобойна артилерия не съществува даже на теория. Но противоракетната отбрана е нещо реално. За нейното създаване може да се наложи да се замисли Япония, което едва ли ще зарадва нейните съседи.

Рано или късно може да се получи добра каша. Не е изключен и още един, съвсем недобър вариант – изненадващ колапс на Северна Корея с потоци от обезумели гладни хора, които ще се втурнат към Китай и Русия.

А и по принцип е обидно – къде се е виждало бедна, немощна страна така да върти на пръста си околните велики държави. Не е ли време те да се договорят, докато все още не е късно да призоват Пхенян към ред.

Коммерсант