Страх и избори по френски

Първа беше Марин Льо Пен. Малко след началото на престрелката на полицията със заподозрения за терористична дейност в спокоен квартал на Тулуза в сряда сутринта крайнодесният кандидат обяви, че „опасността от фундаментализма не се приема сериозно”. Льо Пен, която трябваше да се защитава след първоначалните твърдения, че френски неонацисти стоят зад убийствата на три еврейски деца, техния учител и трима френски войници, се опита да извлече възможно най-голяма политическа полза от трагедията.

Само преди няколко дни Льо Пен губеше подкрепата на избирателите в сравнение с двамата основни претенденти за президентския пост – Никола Саркози и Франсоа Оланд. Тя се надява да възстанови позициите си и да завърши най-малко трета с поне 16% от гласовете. Ако това се случи, Марин ще бъде близо до повторение на успеха на своя баща преди 10 години, когато по-възрастният Льо Пен шокира Франция като се класира за балотажа с 18% от гласовете, но в последствие загуби от Жак Ширак.

За Марин Льо Пен терористичната атака през тази седмица може да бъде повратен момента за предизборната й кампания. Но това важи и за останалите кандидати.

Това е период на национална скръб и страх във Франция, но също и предизборен сезон. Убийствата пред еврейското училище в Тулуза бяха извършени само месец преди първия тур на президентските избори, насрочен за 22 април. Кампанията беше драматична и преди терористичната атака, но инцидентът засили интереса към нея. Политиците не мълчаха дори, когато продължаваше престрелката между полицаите и заподозрения. Те успяха да запазят мълчание едва за 48 часа.

Жан-Люк Меланшон – изгряващата звезда на крайнолявото, заяви, че решението му да продължи своята кампания е „един вид съпротива” срещу бруталните убийства. Дори спокойният центристки кандидат Франсоа Байру проведе предизборен митинг в понеделник вечерта – броени часове след убийствата. Той директно атакува Саркози, въпреки че не го назова по име, като настоя за „обединяваща, а не разделяща” правителствена политика. В същото време Байру намекна, че президентът се е насочил на дясно през последните няколко седмици и носи отговорност за екстремисткия обрат във френския дискурс.

Един човек, който остана непоклатим пред тези декларации, бе самият Саркози, който според социологическите проучвания, в момента изостава. Саркози е зает с делата на държавата, а не с личните си интереси, както френските граждани искат да виждат своя президент. По време на траурната церемония в памет на тримата убити войници той изглеждаше мрачен. Саркози показа правилния образ и каза правилните неща.

Както вече е доказал, Саркози е магьосник в управлението на кризи. През 1993 година, когато беше млад и обещаващ кмет на богатия парижкия район Ньои-сюр-Сен, той лично се намеси в случай със заложници в детска градина. Саркози показа смелост пред камерите и дори получи медал за храброст от полицията. По-късно коментаторите ще заявят, че това е било решаващо събитие във формирането на публичния му образ. Сега Саркози отново се показва като „националния полицай на Франция”. Все пак, като вътрешен министър той обяви война на престъпниците и подобри усещането за сигурност в големите градове на страната.

Въпреки че позициите му се подобриха, Никола Саркози продължава да изостава зад левия кандидат Франсоа Оланд. До момента тактиката на Оланд беше да не прави много, като показва президентско поведение. Саркози провежда агресивна кампания и непрекъснато го атакува. Но след стрелбата пред училището в понеделник, Саркози прие по-сдържано президентско поведение. Оланд, който реагира по сдържан и достоен начин на атаките, сега ще трябва да започне по-агресивна кампания и да фокусира дискусиите по въпроси различни от сигурността – област, в която няма личен опит.

Всички, които прогнозират, че терористичните атаки ще дадат лесна победа на дясното, трябва да погледнат какво се случи в Испания преди няколко години. На 11 март 2004 година, три дни преди парламентарните избори в Испания, 191 души загинаха при няколко бомбени експлозии в Мадрид. Съветници на тогавашния консервативен премиер Хосе Мария Аснар посочиха, че зад атаките стоят баските сепаратисти, въпреки че имаше отличителен ислямистки почерк.

По време на масовото шествие в памет на жертвите на терористите, което се проведе на следващия ден, Аснар бе посрещнат с освирквания. Нямаше призиви за отмъщение или за смърт на убийците. Испанците искаха събитията да не бъдат използвани за политически цели. Беше ясно, че дясната партия на Аснар ще изгуби и социалистът Хосе Луис Сапатеро ще има полза.

В този случай ислямисткият терор наклони везните на изборите в полза на лявото. Атаката в Тулуза със сигурност ще повлияе на политическата сцена, но все още е рано да се каже как. Дали французите ще подкрепят Льо Пен и Саркози? До момента Саркози се опитваше да гарантира, че крайнодесните поддръжници на Льо Пен ще го подкрепят на втория тур на изборите. Без тях той няма шанс да победи втори президентски мандат. Това, което е сигурно е, че Франция я очакват седем драматични седмици и че изборите няма да бъдат спокойни и елегантни.

Аарец