Toстао: Ако първенството бе в Европа, Бразилия вече щеше да е отпаднала

Eдно е да играеш добре футбол, друго е да разбираш от тази игра. Всеки голям играч бива търсен и изказва мнения относно развитието на Световното. Но често става дума за изключително лаишки и нелепи коментари. Рядкост е да се попадне на човек, който действително е наясно с играта. Такъв е Тостао. Бразилецът бе избран за най-добър играч на световното през 1970 г. в Мексико, когато стана шампион с най-прекрасния отбор в историята на футбола. Нападател и офанзивен халф с вълшебна левачка, техника и невероятен поглед в играта, той бе принуден да се откаже едва 26-годишен заради контузия в окото. Днес 67-годишният дипломиран лекар д-р Тостао е най-авторитетният футболен мислител и анализатор в Бразилия.

- Какво става с отбора на Бразилия? Талант ли му липсва?
- В Бразилия се създаде едно очакване, което надхвърля реалните възможности. Това очакване се роди от победата за Купата на конфедерациите и най-вече от голямата разлика при победата над Испания в последния мач. Започнахме да си въобразяваме, че имаме изключителен отбор и че е възможно да спечелим и световната купа. Но не е така. Бразилия си има своите достойнства и слабости, както и всички останали добри отбори на мондиала.

- С изключение на Неймар бразилските играчи изглеждат притеснени, „гипсирани”. Може би им тежи отговорността?
- Ако световното не беше в Бразилия, ако се играеше в Европа, селесао вероятно щеше вече да бъде елиминирана. Но това, че се играе тук, увеличава възможностите й. В Бразилия се утвърди схващането, че проблемът на селесао, причината отборът да не играе добре и да не кара останалите да се влюбват в него е емоционалният натиск върху играчите. Аз смятам точно обратното. Това, което превръща Бразилия в кандидат за титлата, е домакинството й, подкрепата на публиката. Вижда се как играят с невероятна стръв, силно ангажирани емоционално. Но липсват индивидуални качества.

- Кои са по-точно тези слабости?
- Липсва ни средна линия. Оскар и Хълк играят по крилата, Луис Густаво е почти още един защитник, и остава само един играч (Фернандиньо), който да пипа топката и да прави играта. Тъжно е да гледаш такава игра на селесао. Отборът компенсира тези сериозни слабости, защото притежава Неймар, който макар и много плътно пазен срещу Чили, поддържа забележителен тонус. Имаме също и двама от най-добрите защитници в света (Тиаго Силва и Давид Луис). А Хълк в нападение има невероятна нападателна мощ, дори когато играе зле. Марсело е превъзходен футболист, когато премине централната линия. И Луис Густаво е безупречен в своята роля на защитен халф. Имаме качества, но не виждам халфова линия, която да подава, да организира и да разпределя топката. Много усърдно се защитават, но не ги виждам да играят напред.

- Дали не липсва някой играч като Кака например?
- Основният проблем е тактически: няма средна линия, тя не е организирана, играе по крилото и се разчита на Неймар отпред. Това, което най-много липсва, е наличието на играч като Шави или Шаби Алонсо от най-добрите му моменти, един Швайнщайгер, един Пирло, един Кроос... Нямаме голям играч в средата на терена. Имаме бойци: много тичат, бранят се много. Кака е повече нападател, един втори нападател, като Оскар или Неймар. Той е междинно звено между халфовата линия и гола.

- Друг проблем е нападението.
- Разбира се, пропуснах да отбележа това. Нямаме голям №9. А имахме толкова много превъзходни централни нападатели... Да, днес имаме един играч, който е добър в завършващия удар (Фред), който умее да завършва комбинациите, но който малко участва в играта, изкарва мача скрит между защитниците. Нямаме някой като Ромарио или Роналдо. Ако Хълк и Неймар бяха по-агресивни реализатори, мисля, че Бразилия можеше идеално да играе и без Фред, без №9, защото щеше да има други двама резултатни играчи на терена. Щеше да бъде много по-добре третият ни нападател да е по-техничен и креативен, по-подвижен, вместо да е един статичен нападател, който чака комбинацията.

- За кого намеквате? За Уилиян?
- Неймар щеше да бъде нападател като Хълк, и неговата малко по-изтеглена роля можеха да я поемат Оскар или Уилиян. Ако Кака беше във форма, щеше да бъде още по-добре с него. Преди да дойде Сколари, докато селекционер беше Ману Менезес, в бразилската атака играеха Хълк, Неймар и Кака – и в онзи момент всички мислеха, че Бразилия има голямо нападение, макар да не играе с типичен централен нападател.

- Както Испания на Дел Боске...
- Точно така. Но Менезес се махна, а на Фелипао му харесват нападатели №9 от типа на Фред. На мен пък много ми харесваше триъгълникът с Хълк и Неймар отпред, и с Кака между тях и халфовете. Кака вкарва много голове също, но не беше във форма. Във всеки случай за оставащите 3 мача е трудно Сколари да се реши да прави промени. Това, което може да стори (както стана на Купата на конфедерациите), е да пусне трима играчи в средната линия, а отпред да остане с Фред, Неймар и Хълк. Нека Луис Густаво да не се връща толкова назад, а да бъде придружаван от двама халфа. Трима в средната линия, както Холандия, Чили, Испания или Германия... Теоретично Бразилия играе с двама полузащитници, но на практика играе само с един, защото Луис Густаво играе почти върнат отзад като либеро.

- Смятате ли, че Сколари допусна грешка с отношението си към Диего Коста?
- Диего Коста щеше да е много по-добре от Фред, в това няма никакво съмнение. Проблемът е, че когато Сколари викна Коста в селесао и го пусна в игра 20 или 30 минути, Коста още не беше постигнал успехите си от Атлетико. Тогава Фелипао си помисли, че има други подобни футболисти; не предвиди потенциала и израстването на Диего Коста. Когато поиска да го върне отново, той вече се бе превърнал в идол в Испания и искаше да играе за Испания – нещо логично, той е там от толкова години... Викна го Дел Боске, той се почувства оценен, много по-оценен, отколкото тук.

- Виждате ли вашия отбор фаворит за спечелването на титлата?
- Не. Защото виждам много отбори, които си приличат – Аржентина, Германия, Холандия, Франция и Бразилия имат същите възможности. Четири от тези 5 отбора ще бъдат на полуфиналите (по-вероятно Германия, отколкото Франция). Липсва само Испания, която трябваше да е в тази група. В крайна сметка голяма тежест има силата на традицията във футбола, на историята, а не само качествата. Както се случи например с Холандия срещу Мексико. Отборът се хвърли в атака с огромна сила. Миришеше на гол много преди изравняването. Така както хората сме програмирани от гените си, почти като един компютър, които влияят на нашето поведение, по същия начин и страните с много традиции във футбола изглежда имат въображаем код, благодарение на който накрая те излизат пред останалите.

- Може ли да се каже, че присъстваме на един превъзходен мондиал?
- Много добър, въпреки че няма някой изумителен отбор, който да блести. Всички мачове са хубави. И има много голове. Изненадва ме най-вече скоростта на играта в условията на такава жега. Има много техника, много ловкост и най-вече – много динамика и скорост. Холандия в 90-ата минута на осминафиналния си мач продължаваше да спринтира в онази жега. Липсва само Испания.

- Може би настъпи сложен момент за поколението, което изведе Испания до триумфите...
- Нейният футбол ме възхищаваше в продължение на години, както този на Барса и на Реал Мадрид. Вдъхновяват ме. Жалко. Но трябва да припомним, че Испания не падна от случаен отбор. Ако беше в по-лесна група в първата фаза, отборът можеше да се развие и израсне в течение на мондиала. Спомням си световното през 1966 г., на което играх на 19 г. Бразилия бе елиминирана в първата фаза, при това беше настоящият световен шампион. Една от причините бе, че загубихме от два много силни отбора: Унгария, която бе наистина силна, и от Португалия на Еузебио. Освен това бяхме една уморена група играчи, много от тях в края на кариерата си. На това световно за Испания се оказа много фатална липсата на Тиаго Алкантара. Той ще израсне много в следващите години... Барселона загуби един голям наследник на Шави.

- Мислите ли, че Испания ще се съвземе скоро от този провал?
- Испания ще обнови отбора и ще се върна в елита на следващия мондиал. Вече има основа. Испания беше двукратен европейски шампион и световен шампион, без да има изключителен нападател. Средната линия беше толкова фантастична, толкова впечатляваща, че дори без голям нападател Испания бе най-добрият отбор на планетата. Макар Торес, Вия (и преди Раул) да са големи играчи, Испания нямаше един Ромарио, един Роналдо, един Меси, един Кристиано. В испанската лига почти всички нападатели са чужденци, тя не успява да създаде един нападател от голяма класа. Има впечатляващи халфове, но без нападатели. Спечелиха две европейски купи и един мондиал без звезден нападател. Иниеста, Алонсо, Бускетс и компания са толкова добри, че успя да го постигне.

Педро Сифуентес, „Ел Паис”