Националният съвет за тристранно сътрудничество заседава днес, за да обсъди промяна в начина за определяне линията на бедност и размера ѝ за следващата година.
Социалният министър ще предлага еднолично размер на линията на бедност само при спад на брутния вътрешен продукт и само при особени обстоятелства, в каквито е страната ни в условията на COVID-кризата. Тази промяна в методиката за определяне на линията на бедност ще одобри правителството, обяви пред Националния тристранен съвет министър Деница Сачева.
Държавата предлага за догодина прагът на бедност да е 369 лева, ръстът е с 6 лева спрямо тази година. По данни на Евростат през 2019 та с доходи под прага са били над 1,3 млн. души от българите или 18,6 на сто от населението.
Социалният министър Деница Сачева коментира:
"По отношение на методиката за определяне на линията на бедност – това предложение, което сме направили, се отнася до това да можем да направим механизма адекватен по отношение на резки макроикономически движения. Приели сме предложенията на синдикатите за промяна. Тоест, социалният министър да може да определя линията на бедност, когато има отрицателен БВП, също и да може да направи промяна, когато има по-благоприятни условия – когато има ръст. В това отношение смятам, че това което правим, е да направим така, че линията на бедност да бъде адекватна на реалните социално-икономически условия за следващата година", обясни тя.
„С размера на линия на бедност е обвързана финансовата подкрепа за хората с увреждания, за най-уязвимите групи, които имат нужда от социална подкрепа също ще бъдат осигурени допълнителни средства от системите за социално подпомагане. В числово изражение мога да ви информирам предварително, че увеличаването на линията на бедност на 369 лева ще има отражение от 21,5 милиона лева за добавките за хората с увреждания“.
Сачева подчерта, че за хората с увреждания няма подоходен критерии - тоест всички ще бъдат подкрепени. Тя обърна внимание, че министърът на социалната политика няма еднолично да определя линията на бедност. Това ще става след консултации на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и след гласуване.
185 млн.лв. са изплатени по схемата 60/40, тази мярка допринесе за апазването на работните места на 172 000 души. Безработицата продължава да намалява и към момента е 7.5%, каза още Сачева.
„Отчитайки положителни страни, в сравнение с предната криза през 2009 година, имаме два пъти по-малко загубени работни места. В сравнение с другите антикризисни мерки, тази стартира най-бързо и имаше най-добър ефект като покритие. Сравнявайки се с другите европейски страни констатираме, че можеше да бъдем много по-добре. Нещо, за което предупредихме”, заяви Васил Велев.
Той обърна внимание, че за трето календарно тримесечие – от 1 юли до 30 септември, мярката за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора е коренно различна. Велев призова компаниите , които имат спад на доходите с повече от 20%, да се възползват от тази мярка.
Бизнесът, синдикатите и държавата обсъдиха и внесените от „Обединени патриоти“ промени в Кодекса за социалното осигуряване които целят затягане на контрола при издаването на ТЕЛК-решенията.
От ОП предлагат при наличие на данни за неправилно издадено ТЕЛК решение медицинските комисии към териториалните поделения на Националния осигурителен институт да могат да изискват на въпросното лице да се извършват допълнителни изследвания и консултации в лечебни заведения, с които институтът има сключени договори. А ТЕЛК-решението да се преразглежда въз основа на тези резултати.
