Къде валят дъждове от диаманти?

Според изследователите на двете най-големи планети, кръжащи около нашето Слънце, валят дъждове от диаманти.

Новите риалити политат в Космоса

Новите риалити формати излизат извън пределите на планетата Земя – те вече ще се снимат и в Космоса. Частната компания „Вър...

Прочети повече

Тази информация беше представена от група учени миналата седмица по време на заседание на Американското астрономическо общество в Денвър, щата Колорадо.

Изследователи от цял свят от години се опитват да намерят доказателства в полза на тази хипотеза. Те предполагаха, че поради високото налягане на планетите-гиганти, въглеродът там може да се се превръща в диаманти, които да падат на повърхността под формата на валежи. Категорични доказателства, че това е така, досега нямаше.

Новите изследвания обаче потвърждават хипотезата. Според последните данни, представени от учените, мълниите в горните слоеве на атмосферата на Сатурн и Юпитер освобождават от молекулите на метана атоми въглерод. Те се съединяват и образуват т.нар. въглеродни сажди. Тези частици се придвижват бавно през плътната атмосфера и под въздействието на огромното налягане и температури се превръщат в графити, а след това – в твърди диаманти.

Достигайки чудовищните температури от 8000 градуса по Целзий, диамантите започват да се топят, образувайки течни диамантени капки, които падат на повърхността на газовите гиганти.

НАСА смята, че спътник на Юпитер може да стане обитаем

НАСА смята, че скованият в лед спътник на Юпитер Европа един ден може да стане обитаем за хората, предаде БГНЕС. НАСА поръчала на екип...

Прочети повече

Според оценката на учените, по този начин на планетите е възможно да се „натрупват“ десетки милиони тонове диаманти. Самите те са с размери, непревишаващи в повечето случаи един милиметър. Отделни диаманти обаче може да достигнат размери от 10 сантиментра, предполагат специалистите.

Някои учени обаче са силно скептично настроени срещу тази хипотеза. Според тях, метанът е доста малка част от атмосферата на Юпитер и Сатурн, което означава, че и въглеродът там не е в нужното количество, за да се случи описания процес. При такива малки концентрации действително е възможно освободжаването на въглеродни сажди, но скоро след образуването им те би трябвало да се разтворят в атмосферата, предполага планетологът Дейвид Стивънсън от Калифорнийския технологически институт.

Редактор: Анна Маринова