"Така, както променяме законите, невинаги правилно ..." - думите са на народния представител от "Възраждане" Цвета Рангелова. Тя ги изрече в сутрешния неделен блок на БНТ, воден от Георги Любенов (2 ноември, 2025 година).
Признавам, че изобщо не слушах съсредоточено Рангелова, но тази реплика ми остана моментално в главата. Защото е проекция какво дъно сме стигнали – абсолютно немислимо дори от дъното, в което бяхме преди 5 години. Или 10 години. Само ги прочетете пак – това е направо толкова потресаващо, че сме му свикнали отдавна. Аз не очаквам депутатите да свършат нещо както трябва. Вие, които четете, не очаквате. Никой не очаква.
Не знам колко от вас си дават сметка в какво се превърнаха най-големите (и не само) български медии. От месеци и дори години там не се е появявал нито един, ама нито един наш политик, който взема крайните решения за случващото се в България. Няма го Пеевски, няма го и Борисов. И всичките публицистични предавания по БНТ, bTV и Нова телевизия твърде често са принудени да се задоволяват с хора дори не от втория ни политически ешелон, а даже и с "анализатори" - в прайм тайм часове. Тенденцията се засилва дотолкова, че ми се струва, че публицистиката ще е в колапс съвсем скоро - със зрителски рейтинг минус безкрайност.
Още: Какво свърши парламентът дотук? Наталия Киселова с отчет
Защо това е важно? Защото по този начин обществената картина се превръща в дребнотемие по всичко. И истински отговорните им е комфортно да правят каквото си искат, тъй като не са притиснати да дават публичен отчет. Последният засега пример – ще има ли криза с горивата заради санкциите на САЩ срещу "Лукойл"? Общото кресчендо по темата е такова, че на всеки, който не се интересува в дълбочина, ще му е адски трудно да си състави истинско мнение. А като не получаваш необходимата информация, по-лесно се минава на ниво "емоция" - вземаш решение, защото така го чувстваш, а не защото си анализирал обективни и субективни данни и факти.
Поведението по темата бих го обобщил с манипулативния тон на Ивайло Мирчев от ПП-ДБ – разбира се, в социалните мрежи, защото там е най-лесно да няма опоненти. Защо точно с него - защото е представител на политическата сила в България, която най-силно се асоциира с някакво подобие на морал. Мирчев хвърли гръмкото твърдение: "Току-що Тръмп отказа на най-близкия си съюзник в Европа — Орбан, изключение за Унгария от санкциите срещу Русия. След 21 дни рафинерията в Бургас спира да работи, тъй като няма да може да извършва плащания за петрола, който преработва". Едно по едно – Тръмп и Орбан тепърва ще се срещнат на 7 ноември, така че окончателен отказ още няма. Орбан и Унгария открито купуват руски петрол, България поне не е толкова глупава да афишира, рекламира и изтъпанчва такава политика. Така че въпросът с изключението за нас като минимум удължаване на периода да няма санкции стои доста по-различно. Интересно Мирчев защо не каза как Сърбия 8 месеца се спаси от санкции срещу НИС, а там влиянието на Путин е по-силно дори от това у нас? Защо не този аргумент, а Орбан и то думи на Тръмп от "Еър Форс Едно", че "не сме дали разрешение" в явен контекст "засега". Та не е нужно това да го изопачаваш, за да покажеш сериозността на темата - изопачаването само дразни тези, които още имат капацитет в главата и им пука. Всява разделение, не обединение - Още: Мирчев: Тръмп отказа изключение за руския петрол на Унгария, след 21 дни спира рафинерията в Бургас (ВИДЕО)
Невинаги правилно, каза Рангелова. Аз казвам – постоянно неправилно. За всичко. И тази изкривеност създава и подклажда общественото недоволство. От дребни преувеличения в търсене на ясна политическа изгода до явни мошеничества с цел по закон да се установят облаги за определени хора. Просто не може вече да продължава така!
Г-да и г-жи политици, давате ли си сметка колко настръхнал е днешният свят? Повтаряте го, но осъзнавате ли защо? Спешно трябва да почнете да говорите повече истини, отколкото манипулации и раздуване на балони. Спешно трябва да се държите с обществото не като с банда идиоти, а с повече уважение и да намирате начин да вдигнете нивото - своето и на общественото познание по важни, а не маловажни теми. Иначе накрая наистина ще стане толкова зле, че сегашното зле да ни се вижда песен.
Автор: Ивайло Ачев
