Търси се обединител на нацията. Награда: Тоталитарна държава

1) Разединител на нацията е предполагаем човек, който не е съгласен с управлението на държавата и има наглостта да критикува властта публично. Властта твърди, че е власт именно, защото е обединила народа, нищо че за нея обикновено гласуват 30%-тина процента от общо гласувалите 30%, от които поне 10% административно или семейно обвързани, тъй като партийната книжка далеч не стои в историческия антиквариат, а се възпроизвежда на принципа "Гласувай, ако искаш  да имаш още работа, като дойде опозицията ще те измете и ще си назначат техни хора, сеш'се". Тези царуващи 30% от общо 30-те гласували процента обаче държат да маскират масовото отегчение като обединение на нацията. Това че например те са критикувани от 60%-те процента, гласували за Радев, няма логическо значение - първите са обединили нацията, а вторите я разединяват, нищо че вторите са два пъти повече от първите. Подобно математическо разпределение може да влезе в олимпиада по математика за втора група в детската градина, където да сравним дали все още недоразвитият детски мозък ще даде по-логичен отговор от зле развития политически мозък. Нека дадем експеримента на социологическо проучване, чиито резултати ще звучат така: "Деца от детска градина "Слънце" в Ямболско откриха, че 60% е повече от 30% и могат да поставят въпроси на 30 %-те процента, докато 30% - те процента могат да се опитат да отговорят, вместо да обявяват предходните 60 % са разединяващи".

2) Логически въпрос номер две: Когато Росен Плевнелиев свали доверието си към правителството през 2013-та, това беше обединяване на нацията. Когато Румен Радев през 2020-та свали доверието си от правителството това, твърди се, беше разединяване на нацията. Пеевски е лош, но Гешев е дoбър, Орешарски е зъл, но Борисов е супер. Тук смятаме, че логическият спор е прекалено лесен за горепосочените талантливи деца от детската градина и смятаме да го зададем на съвсем инфантилните, но вече ориентиращи се в общи положения на думите, дечица от яслата. Нека те преценят.

3) Една от основите на демокрацията е тъкмо в предполагаемото разединяване. Тоест, различни сили, фронтове, аргументи и ситуации да се артикулират от различни политически играчи. Между тях да се раждат спорове, тези спорове да придобиват публичност и най-правилното решение да се вземе спрямо гласуването за различните спорещи. Разединението всъщност е задължителният необходим демократичен ресурс, то е условието на демокрацията въобще. В Северна Корея, да кажем, има страхотно обединение на нацията. Аз мисля, че това изглежда е търсения идеал - просто страшно обединена тоталитарна държава. 

4) Единствените обединения, които действително има, са около определени бизнес кръгове, определени геополитически влияния, определени корумпирани структури, носени на ръце от политиците така, както здравеняци носят на ръце султаните. Нацията изглежда трябва да се обедини в приемането на това и никога да не се разединява повече, а шумно да ръкопляска и дълбоко да въздиша, празнувайки живата верига от власт, бизнес и корупция около себе си и прогонвайки като разединител всеки, който реши да се усъмни в нея. 

Автор: Райко Байчев